Издебната пътека

 

Пътеката изчезна във гората,

Разтвори се в примамливия лес,

Безспирно търся стъпките познати,

Но даже сойката не носи вест.

 

Възможно е, това си е Балкана,

Да се загуби в гъстата гора,

Но тя е самодива непонятна,

А не капризна мъничка мома.

 

На билото ще трябва да се метна

И да препусна със слънце във очи,

Там непременно стъпките ще срещна

И тези черни, виещи коси.

 

Пътеките съдбовни да наставим

Във плитката изящна на страстта

И с билето любовно да нахраним,

Уханните стремежи на нощта.

 

Стефан Стефанов

16.06.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito