Свръхпрозрачност

 

 

Слънцето покорно свети,

Но няма никакви лъчи.

Оглеждам се, но не тревожно,

Зная вече, пак си Ти!

 

Твоят лик е тъй сияен,

Няма никакъв стремеж,

Алдебаран да те засенчи

И крие се в космичен лес.

 

А моите очи изгарят

От тази ярка белота,

Добре, че помня как изглежда

Възлюбената ми Една!

 

И няма кой да ми отнеме

Насладата от светостта,

Проникваща във свръх прозрачна,

Безумно влюбена душа!

 

Стефан Стефанов

25.06.2022 Чавей

Il palazzo del gatto infinito