Тежък
риф на китара.
Издаен
стон на жена.
Някъде
там в небесата
Се срещат двама сега.
Притихнала
нежност заспива
В прегръдка
от сочен сатен.
През
всички прегради прелива
Животът,
осъден на тлен.
Китарата
пак се разнежи.
Нощта
е отново без край.
Целувай,
сега е възможно
Да
влезеш в небесния рай.
Стефан Стефанов
28.06.2022 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар