Комшийската
кучка на село лежи.
Няма
вериги, а само следи.
Със
селските песове бяга в зори,
държи
ги във форма за по-късни дни.
Не
лае, не вие, дори не ръмжи.
Момиче
космато със черни очи.
Посреща,
изпраща, по дрехите не -
добрите
миришат къде по-добре!
Със
нея се щураме в селския лес.
Уж,
че за гъби, а то за карес.
Селската
кучка със влажния нос,
подтичва
край мене и няма въпрос…
Стефан Стефанов
13.02.2023 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар