Милена платно белеше

 

Милена платно белеше

на янтрините водици.

Белеше и нареждаше:

бяло ми платно, беличко,

дважди по-бяло да станеш,

че да си риза ушия

на мойто либе юначно.

Кога на оро се фане

отдалеч да го е видяно.

И аз до него най-лична,

най-лична, най-подредена.

Бели се платно белинко,

както ми снага най-бяла,

най-бяла още, най-сгодна!

 

Стефан Стефанов

16.02.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito