Дядо ми Димитър

Бирникът и кметът на селото: "вуйчо Велик" /така го нарича майка ми/ и дядо ми Димитър Кючуков в с. Раздел преди 1934 г.

Не помня дядо си Димитър, защото и майка ми не го помни. Когато се е родила е била вече половин сирак. Но помня няколко случки с него, които ми разправиха съселяните, когато разбраха, че аз съм от Кючуковите.

Дядо ми бил кмет на селото и често се отбивал в кръчмата за да нагледа и наслуша електората.

Та в една такава хубава вечер, отново наминал по обичая си в кръчмата. Там имало дружина, която отдавна била вдигнала градусите и от това явно са ѝ паднали пък задръжките. Развикали се те, разврякали се, кмета да седне при тях. Един даже стол му нагласил. Полъгал се дядо по сърдечния прием и покана. Пристъпил, понечил да седне и тогава този, който му държал стола го отместил. Не седнал, а направо паднал дядо ми Димитър на пода и като се започнал един смях и гюрултия, зер кмета за кашмер сторили.

Станал дядо, поотупал се и излязъл от кръчмата, където смеховете и майтапите не стихвали.

Не минало много време и той пак пристъпил прага ѝ, този път с пушка в ръка. Докато се усетят людете вътре какво става, той гръмнал този, който му издърпал стола. Тишината след изстрела била направо смразяваща. Дядо ми Димитър си излязъл  и се прибрал по живо по здраво вкъщи.

Какво станало после с дядо ми ли? Ами нищо, продължил да кметува. По този край в ония години, хората още помнели Индже, Кара Кольо и Сяро Барутчията и май още ги помнят.

 

Стефан Стефанов

24.02.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito