Душата ми ме попита

 

 

Съвсем изневиделица, но напълно по обичая си, душата ми застана пред мен и ме попита:

-         Къде е Милена? Защо не идва? Кога ще дойде?

-         Милена няма да дойде. Тя ни напусна. – отговорих едва, едва аз.

-         Какво лошо съм ѝ сторила? – покруси се душата ми.

-         Нищо лошо не си ѝ сторила! – побързах да я успокоя аз.

-         Тогава ти!?

-         Ако е лошо да обичаш някого, да го уважаваш, да го разбираш, да се грижиш за него, да го правиш щастлив и радостен, то да, сторил съм го. Но нали знаеш – Милена е жена.

-         Да знам, но аз също съм жена и не те напускам заради това, че ме обичаш, уважаваш, разбираш, грижиш се за мен и ме правиш щастлива и радостна!

Разговорът не можа да бъде продължен – трудно се разбира какво казваш през порой от сълзи.

 

Стефан Стефанов

08.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito