Блазе на мома Милена

 

Милено, либе хубаво,

хубаво, още любаво.

Много си либе омайно,

но си ми никак незнайно

за тази пуста постеля,

за тези нощи под козяк,

за тези тъмни тъмници.

Я ми се моме Милено, 

постегни малко, натъкми,

че си ми къща подреди

и си ми маса нареди.

Да дойда ази от странство,

че да те с дари насипя:

злато, коприна, маргарит,

сърма и друга премяна,

коя, от коя по-скъпа,

по-скъпа и по-лепотна.

Че да се с тебе погалим,

само по огън остали

във тъз ми нощна тъмница.

Че да си викаш на воля

дорде петлите пропеят.

Та цяло село да чуе,                                       

да чуе, и да си каже:

Стефан се върна – аферим,

блазе на мома Милена!

Стефан Стефанов

19.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito