Художникът
на словото започна:
да
дипли, да подрежда, да реди,
да
вае и рисува свръхпрозрачна,
картина
от безсребрени мечти.
Оказа
се, че словото е също:
безвидно,
безогледно същество,
живеещо
единствено във него
и криещо
се, уж, че вещество.
Картината
бе в пъти непонятна,
нечувана,
невиждана до днес.
Потресе
всички - искаха разгадка!
Но
той незнайно, тихичко изчез.
Стефан Стефанов
17.03.2023 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар