Луната намекна, че вече е време.
Пътят
бе дълъг, осеян с проблеми.
Очната
линия потръпна, настръхна.
Но
тя беше боса, млада, страхотна…
Хвърли
се смело, не беше самичка,
във нея пулсираше малка душичка.
С
припадъци, болки, дори до отмала,
пътя премина - роди се възхвала
на
нейната майчина, чиста отрада,
от
века редена, и в бъдното цяла:
мистичната същност на всяка жена -
ангел да бъде на тази земя!
Стефан Стефанов
10.03.2023
Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар