МИСТИКЪТ И НИМФОМАНКАТА

 

                

 

Здравейте. Не откривам нищо. Всичко винаги е било знайно.

Но историите си заслужават.

На земен план противоположностите се привличат. Но на духовен се привличат подобностите.

Сега възприемам всеки човек като: интелигентно, етично, разумно, осъзнато и духовно същество и съм обграден само с такива. Нещо повече, срещам само такива. Но не винаги е било така.

Като силно вярващ, мразех комунистите от все сърце. Те бяха олицетворение на мракобесието. Пълни атеисти, богоборци и човеконенавистници – самото въплътено злото. Имах това право.

Напълно естествено и те ми отговаряха със същото, и то в по-голяма мяра, виждайки в мен: мракобесника, абсолютно заблудения и безнадеждно отчаян враг.

По време на студентстването ми в Духовната академия те не пропускаха и ден, спираха ме за проверки в центъра на столицата, по която и затънтена уличка да минавах. Ненавистта и от двете страни бе тъй явна и брутална, че убийството направо бе начертано в очите ни.

Те с удоволствие биха ме пратили в небитието, ако бяхме се срещнали няколко десетилетия по-рано. А аз с радост бих ги изпратил при Създателят, срещу, когото те се бореха,  утвърждавайки на всеослушание, че Той не съществува.

Но това се промени в един единствен миг.

Разхождахме се с моята духовна сестра – нимфоманката – покрай НДК. А там с автобуси от цялата страна бяха докарани, за поредния им конгрес, десетки хиляди комсомолски активисти, бъдещи членове на партията, бъдещи привилегировани членове на осакатеното ни общество.

Автобусите бяха безкрайна редица, а в тях те: облечени в сини ризи и червени вратовръзки. Абсолютен хитлерюнген.

Гледаха ни през прозорците на автобусите, както затворените в аквариум рибки гледат волно летящите в простора птици.

Още тогава осъзнах, че гледката е потресаваща. Умрелият от глад, брадат и дългокос студент мистик и напращялата му от страст духовна сестра, пореха въздуха на свободния щастлив живот около притихналото множество конформисти, очакващи бъдещи блага. Завистта, самосъжалението и тихата тъга в очите на тези момичета и момчета, осъзнаващи в този момент истината за собственото си битие, промени всичко.

Започнах да ги разбирам, да ги съжалявам и да ги окайвам.

Веднага и те ми отговориха със същото.

Бе невъзможно да си намеря свястна служба с тази моя диплома, но колкото пъти отивах при първия в града, да му държа сметка за това, той толкова пъти ми намираше служба по-мой вкус, без допълнителни уговорки и задни мисли. Явно съжалението и милостта вземаха връх над партийните директиви.

        Но и това мина, и се появи тя - Любовта.

Вече не ги съжалявах и окайвах, а ги обичах, както и Христос враговете си. Взех ги във вечерните си молитви и ето:

Той дългогодишният член на партията, комунистът и неверник ми даде дъщеря си за жена. И направи това с явна радост, и без никакви въпроси, и условия, сякаш дълго бе чакал точно мен – мистикът, който не прави никакъв компромис нито с вярата си, нито с етиката си.

Та ето ме сега, обграден само от обичащи човеци.

Слава Тебе Господи, слава Тебе!

П п

А, нимфоманката ли? Тя продължи периодично да се омъжва. Нали има право на пет „законни“ църковни венчила.

 

Незаспиващият

07.01.2019