Непремерена нежност

 

 

Тази мартенска вечер, е предела на мрака.

В нея някой заспива, други някой го чака.

Кой ще вземе в сърцето си, цвете любовно?

Ще изригне ли то, като кратер съдбовно?

Преминават пътеки, през росата среднощна.

Буря жаждат скалите, страстна, бурна и мощна.

А под тихите стрехи, се припича безкрая.

Бавно диша и втасва, в нощовите кравая.

Непремерена нежност, ме превзема и зная:

тя е само за тебе, аз я нося от рая!

 

Стефан Стефанов

09.04.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito