Блус,
какво да го правиш, трябва просто да се изпее
Ти
вече не стоиш в ума ми скъпа.
Там
вече няма мисли за теб.
Той
е затрупан с други преспи.
Завъртян
е от друг карусел.
Устните
ми вече не съхнат по твоето име.
Облаците
не хвърлят твоята сянка пред мен.
Рифовете
на китарата не се раздират от музиката на твоето име.
Няма
ги и твоите следи до моите по брега на океана.
Ти вече не стоиш в ума ми скъпа.
Но
сърцето ми не иска да се раздели с теб.
А
продължава пулсиращо да боли.
Защото
знае само да те обича.
Само
това скъпа, само това!
Стефан Стефанов
04.04.2023 Чавей
Il palazzo del gatto infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар