25 август, 2013
23 август, 2013
Пиянство
От
дълго време я преследвам,
Но
тя извива се така,
Че
бялата й мека нежност
Не
стига моята ръка.
Усмивката
й е сияйна.
Смехът
й бисерен на вкус.
Но
пази къдравата тайна
И плажът
е до голо пуст.
Не
мога в нея да запаля
На
кладата свирепостта.
Тя
не ми вярва, нито страда,
А ме напива със сълза.
Стефан
Стефанов
23.08.2013
GBBG
Сол
Солта
е ценна като всичко бяло.
За
нея са се водили войни.
Дори
кошутата с пределна нежност
Във
нея впива устни и мечти.
За
нея няма граници, прегради,
Забрани
тежки, скупчени врати.
По
пътища вълшебни и горещи
В пустинята
като река струи.
За
нея се преместват планините.
Дори
морето се превръща в прах.
С
едничка безподобно сладка мисъл,
Във
рана да я сложат – пълен крах!
Стефан
Стефанов
23.08.2013
GBBG
22 август, 2013
21 август, 2013
Без обувки
На
кой са му притрябвали обувки,
Затворени,
със връзки при това?
Не
може ли, щом вече си по дупе,
Да
шаваш с пръсти даже на крака?
Каква
наслада само, да те следва,
На
пясъка седефеният под.
Трънаци
да си шепнат с ходилата
И те
да вият също кат койот.
А щом
като се сдуят уморени
От
преходите по рида свещен,
Да
ги накиснеш във води прозрачни
На
извора до болка изстуден.
Стефан
Стефанов
21.08.2013
GBBG
Абонамент за:
Публикации (Atom)







