Константа

Светът е голям,
а птичката все така малка.

Гневът е голям,
а птичката все така малка.

Страхът е голям,
а птичката все така малка.

Срамът е голям,
а птичката все така малка...

Стефан Стефанов
13.09.2018 ГББГ

Зиморничавият

Зиморничав съм сутринта,

Треперя като шума,

Бе малко строга с мен нощта

За туй не ще и дума.

Безпътни камъни стоят

Във ничия посока.

Играе приказка светът

Във тишина дълбока.

Разгръща старото дърво

Листата пожълтели,

Чете по спомени четмо

С години побелели.

Кого затопляш ти нега

И във чия постеля?

Зиморничав съм аз сега -

Откакто ме простреля.

Стефан Стефанов

04.10.2018 ГББГ

Есенна импресия

Ръждясва бавно есента

И златото тъмнее,

Листа и мисли-хвърчила

Копринен вятър вее.

Протягат се ръце-лъчи

Към дъхави смокини.

Вихрушки прашни от мечти

Умират да са сини.

На прага утрото с кожух

Изпраща мрачината.

Къделя-време, май на пук,

Изпреде самотата.

Прибират се ята във строй,

Южнякът се спасява,

Уж чезне всичко изведнъж,

А всъщност се засява.

Стефан Стефанов

02.10.2018 ГББГ

Старците

Старците от село титанични

Със снаги корави, величави,

Със души от благост натежали

На Балкана синове епични.

Помня ги по име, по прослава,

Помня песните им и хората,

Мъдростта закътана в душата -

Също като биле сред морава.

Този техен сбор по никой време

Е за мен синовно - свидно бреме,

Лъч човечност през гори студени.

Моята брада е също бяла.

Моята душа е още цяла.

Виждам ги с очите си  зелени.

Стефан Стефанов

12.09.2018 ГББГ

Луда - джаз

Тази жена е луда -

Луда само по мен.

Тази жена е луда -

Държи ме в истински плен.

Тя не си тръгва

Дори по първи петли.

Мотае се нагоре-надолу,

Но не ме изпуска от очи.

Време е нещо да кажа

На тази луда жена:

-     - Шампанското свърши любима,

Отварям друго сега.

Само тя не си тръгва.

Само тя е със мен.

Лудостта е заразна,

Май вече съм фен.

-     - Скъпа нощта е прогледна,

Виждам те в звезден воал,

Как се отправяш на изток

Срещайки изгрева бял.

Тази жена е луда -

Тя е луда за мен.

Нейните стъпки среднощни

Идват само към мен.

Нейните жестове сочни

Сочат право към мен.

Тази жена е луда -

Иска да продължим,

Нашето нощно пиянство,

Но без абсен и без грим.

Тази жена е луда –

Тя е точно за мен -

С нея мога да скачам

В свят защо? забранен.

Тази жена е луда -

От Бога направо е дар -

Тука дошла да прегърне

Някакъв истински звяр.

Стефан Стефанов

07.09.2018 ГББГ

Още

Пулсациите на сърцето проникват в тъмното навътре,

Зареждат здраво битието с енергия и мощ за още...

Сега е нощ, а тя вибрира, със хиляди звезди разкошни,

По кожата ти се простира, коприна черна, смях и още…

Ухания, щурци, прохлада, безпаметна нега, наслада,

Не мога да заспивам вече, денят е кратък, може още…

Приятел съм на всичко бяло, дори на северните нощи,

Не искам нищо, само давам, по много и от всичко - още…

Стефан Стефанов

07.09.2018 ГББГ

Златото на Санторини

Рибар от Санторини ме попита:

Защо не искам рибите му златни?

Момче си беше, голо до припадък

Със нанизи в ръцете от доради.

Погледнах го - какво прекрасно тяло,

Какви коси, какви черти антични,

Не беше черно, нито беше бяло,

Бе морско синьо със очи митични.

Ти злато казваш хванал си за мене

Направо от солената вселена,

Но друго злато има в Санторини

Загърнато във пелена зелена.

Какъв разкош когато видиш фава,

Полята със зехтин и морски соли,

Лимон и лук и още вкусотии…

И тихо някой първом да се моли.

Стефан Стефанов

05.09.2018 ГББГ