17 февруари, 2019
16 февруари, 2019
14 февруари, 2019
Безподобни капки
Замята
къдрите си синьото море
И
слънцето играе си с водата.
Отдавна
плувам с рибите в каре,
А
те ми шепнат нежно в тишината.
Приели
са ме вече за зверче,
С
което да се гмуркат до припадък.
И
чакат сякаш някой да рече,
Че
даже от водата съм по-сладък.
Ах
как обичам тези светове
На
тишина, хармония и ласки,
В които
златните им цветове
Измиват
всичките ми скрити маски.
Каква
безбрежна шир, какъв копнеж,
Поглъщам
го на малки вкусни хапки.
И
може да прилича на метеж,
Но
всъщност плувам в безподобни капки.
Стефан
Стефанов
14.02.2019
ГББГ
13 февруари, 2019
Северна пустош
Пълзи
чернилката, но няма я на север.
На
север е искряща белота.
Там
сянката дори не е във черно,
Прозрачна
е, ефирна – красота.
Главата
ми е винаги на север
И
мислите ми северно стоят,
Обагрени
във безподобно бяло,
Препълнени
със чиста благодат.
С
годините на север се отдръпвам
И
побелявам неотменно там.
Не
искам другите със бяло да притискам.
Оттеглям
се във тази пустош сам.
Стефан
Стефанов
12.02.2019
ГББГ
12 февруари, 2019
11 февруари, 2019
07 февруари, 2019
Място за влюбени дни
/Отново блус джаз/
Скъпа
донеси ми чай,
Направо
във твойто легло.
Моля
донеси го сега
И
не ме питай защо.
Устните
ми направо горят.
Пожарната
в гората се скри.
Отидоха
уж да гасят,
Някакви
странни искри.
А
огънят днес е във мен,
Запален
от тебе в нощта,
В
която бях възхитен
От
слабост превзела мощта.
Добре
е да стана, но не,
Трепери
проклетия под.
Оставам
за сега поне
Със
поглед във каменен свод.
Наясно
съм с летния ден,
С
морето и синия цвят,
Но
твоят костюм от сатен
Засенчи
целият свят.
Трябва
ми глътка вода
И
малко зелени очи
За
да направя в града,
Място
за влюбени дни.
Стефан
Стефанов
07.02.2019
ГББГ
Абонамент за:
Публикации (Atom)







