Северна пустош

Пълзи чернилката, но няма я на север.

На север е искряща белота. 

Там сянката дори не е във черно,

Прозрачна е, ефирна – красота.

Главата ми е винаги на север

И мислите ми северно стоят,

Обагрени във безподобно бяло,

Препълнени със чиста благодат.

С годините на север се отдръпвам

И побелявам неотменно там.

Не искам другите със бяло да притискам.

Оттеглям се във тази пустош сам.

Стефан Стефанов

12.02.2019 ГББГ