Какво ли още…

Аз мога да прескачам кални локви,

Но кой го знай защо и с двата крака

В средата им безстрашно все се хвърлям,

Припомняйки си мислено хлапака.

Аз мога също леко да полегна

На мекото зелено огледало,

Но кучето предложи да търкулна

Дебелото си оскучало тяло.

Аз мога под водата да се гмурна

И да забравя корабът среднощен,

Но вместо туй сред ярките извивки

Избирам да съм безпределно мощен.

О, мога много и така се чувствам,

Дори да пея май ми се отдава.

Отдавна всичко е пределно лесно.

Какво ли още всъщност ми остава!?

Стефан Стефанов

21.02.2019 ГББГ