Вкусотиите на баба

В жаравата си вреше непрестанно

Гърнето с боб заровено от баба,

Че дядо ми щом дойде и приседне

Да има тя с какво да го гощава.

В нощвите пък самин по късна доба

Заквасеният хляб растеше нощем

И дишаше като заспало куче,

Сънуващо ливади с билки сочни.

А млякото на малки топли струйки,

Събирано по капка от овцете,

Препълваше старинната буталка

За да се плези като масло бито.

За салцата на баба да разкажа

От чушки печени и сос доматен,

Които правеше за мене ужким,

А всички грабеха със гладни пръсти.

Не помня само никакви десерти

На масата на баба да се кипрят.

Градината бе пълна със дървета,

Даряващи ни сладости разкошни.

Стефан Стефанов

20.02.2019 ГББГ