Пленителните
облаци блестят
От
тях се сипят капки прималели,
А слънцето
рисува благодат,
Прескачаща
в съседните предели.
Високо
е, но нашият балон,
Надуто
плува право във небето,
А вятърът
уж правейки поклон,
Засилва
ни небрежно в висинето.
Каква
прекрасна къща от мечти
И топъл
въздух с дъх на лавандула,
Препълват
с радост детските очи,
Закръглени
като голяма нула.
Оставам
там сред чистота и ред,
Прозрачност
семпла в горната обител.
Стопява
се сърцето ми от лед,
Превръщайки
ме кротко в небожител.
Стефан
Стефанов
02.02.2019
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар