/Отново блус джаз/
Скъпа
донеси ми чай,
Направо
във твойто легло.
Моля
донеси го сега
И
не ме питай защо.
Устните
ми направо горят.
Пожарната
в гората се скри.
Отидоха
уж да гасят,
Някакви
странни искри.
А
огънят днес е във мен,
Запален
от тебе в нощта,
В
която бях възхитен
От
слабост превзела мощта.
Добре
е да стана, но не,
Трепери
проклетия под.
Оставам
за сега поне
Със
поглед във каменен свод.
Наясно
съм с летния ден,
С
морето и синия цвят,
Но
твоят костюм от сатен
Засенчи
целият свят.
Трябва
ми глътка вода
И
малко зелени очи
За
да направя в града,
Място
за влюбени дни.
Стефан
Стефанов
07.02.2019
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар