Безподобни капки

Замята къдрите си синьото море

И слънцето играе си с водата.

Отдавна плувам с рибите в каре,

А те ми шепнат нежно в тишината.

Приели са ме вече за зверче,

С което да се гмуркат до припадък.

И чакат сякаш някой да рече,

Че даже от водата съм по-сладък.

Ах как обичам тези светове

На тишина, хармония и ласки,

В които златните им цветове

Измиват всичките ми скрити маски.

Каква безбрежна шир, какъв копнеж,

Поглъщам го на малки вкусни хапки.

И може да прилича на метеж,

Но всъщност плувам в безподобни капки.

Стефан Стефанов

14.02.2019 ГББГ