Утробно

Нечовеците кацат по жиците

И в копринени облаци спят.

Разширяват се в мрака зениците.

Идва час на отмора богат.

И престават да бъдат мислители

Пристрастените бели коне.

Стават ласките скъпи лечители.

Падат маски, стени, страхове.

Понамества се някой в леглото ти,

Но заспиваш утробно и сам.

Запустява до утре имотът ти.

Съществуваш ли даже? Не знам!

Стефан Стефанов

06.02.2019 ГББГ