Дядовата къща

Стягам старата къща на дядо –

Каменар по сърце и ръце.

Всеки камък е сложен тъй здраво,

Че да има градеж с векове.

Аз надграждам, поправям, преправям,

Всичко туй със море от мерак,

А свирепите стари гредища

Гладят с благост вековен мустак.

Всеки гвоздей изваден от мене,

Връщам чинно на тоя строеж,

Него дядо ми с паметна сила

Е забивал – тогава младеж.

Той и кирпичът още си спомня

Парещи, боси, женски нозе.

С него прегръщат цялата къща

Рой самодиви с вити ръце.

Вехтата стряха дълги години

Крепост била е, бяло гнездо,

Топла погача, весело вино,

Дъхава дюля, пълно ведро.

Няма да пусна ръцете си скоро.

Няма с гърба си да гледам стена.

Няма да бъда последният гвоздей.

Ето синът ми. -  Забий и ела.

Стефан Стефанов

24.07.2019 ГББГ

Абсолют

Зад  булото на Мая от лъжи

Зад призрачната празна стая

Зад хиляди несбъднати мечти

Зад чудото с началото и края

Безкрайните желания върни

Безкрайните неща унищожи

Безкрайните прераждания спри

Безкрайните заблуди изгори

Да няма нищо друго освен То

Да няма никой други освен Него

Да няма две възможни, а Едно

Да няма нищо, а да има Всьо

Стефан Стефанов

19.07.2019 ГББГ

Въпреки положените усилия, той не успя да остарее като катедрала - беше атеист.

Стефан Стефанов

05.07.2019 ГББГ

Гьореме

Не, че някой познава ме в Гьореме,

Но дали да не седна на чай?

Търся сянка от слънцето – жежко е.

Вече лято е, няма го май.

Те едва ме понасят – мъжагите

И търпят ме немай от къде.

За какво съм дошъл от Европата?

Тук е Азия – махай се бе!

Нагорчава ми чаят и погледа

На сплотените местни мъже.

А бе пълно с Христови следовници,

Подивялото днешно градче.

Стефан Стефанов

22.06.2019 ГББГ

Последният рубаят

Фотограф: СС

Завъртя се светът пред очите ми

И изпадна в мистичен екстаз.

А спиралата нижеща стихове

На Руми от ръката изгря.

Както всичко познато в небесната:

Се роди, поживя и умря.

Свърши танца.

Изчезнаха звуците.

Но един рубаят оцеля:

„Ела, ела, ела,

който и да си…“

Стефан Стефанов

18.06.2019 ГББГ

Анатолия

Анатолия скъпа, пронизваща,

Нарисувана с цветни лъчи

И покрита със прах от копитата

На препускащи армии с дни.

Много битки по тебе се водиха

И кръвта по небето личи.

Много мъка в кавалите вложена

На очите дарява сълзи.

И сега пак си бедна, отрудена

Със пустини без вик и мечти.

Анатолия, мъко изгубена,

Заминавам си, ти ми прости.

Стефан Стефанов

14.06.2019 ГББГ

Кападокия

Жълтите скали на Кападокия,

Зелените поля на Кападокия,

Червените земи на Кападокия,

Срещат се като добри сестри

За да разкажат минали истории,

Свързани със хиляди души.

Бразди от болка впиват се в челата им.

Рушат са бавно гордите скали.

Но още пазят църквички и скитове

В любящите си светли дълбини.

И тихо шепнат за незнайни подвизи

На ангели във плът – свети отци.

Стефан Стефанов

13.06.2019 ГББГ