Роса

Блестящи винаги напролет
се смеят капчици роса.
Такваз пределна непорочност -
жадуват нашите сърца!

Мощ

Крещи пак във мене барута.
Отново мирише на дим.
Избухвам от думата чута,
изгарям от чуждия грим.

Горя като жертвена клада,
събрана във восъчна свещ -
пламък белее - пропада,
на пепел се стрива зловещ.

Разбира се пак се възраждам,
на феникс подобен и нощ.
Но само отново да жаждам
за бунт, за барут и за мощ.

Силно

Силно засрамени пръсти,
заплитат се в пошли лъжи.
Близост, докосната нощем,
погледи - черни звезди.

Горещо отпита омая
набързо стопи се във тях,
чудните розови преспи
на прасково-цветния страх.

Но те ги намериха - своите,
кобалт и коприна във плът
и нежно докоснаха зноя,
на смугло настръхнала гръд.

Кръст и змия

Натиснал до болка педала с газта,
прегърнал през рамо кръст и змия,

летиш във завоя на облак червен,
превърнал във ३०० -та кон съвършен.

Бензинът, ухаещ на страх и на смърт,
прониква във вени от смелост и твърд.

Безумната крива на лудия ден,
бясно върти се със писък зелен.

Разсипал по пистата перлени дни,
нанизваш победи, асфалт и жени.

През шлема го гледаш - живота стрела,
дълбоко забита, във гръб без крила.

VEGETARIAN PASSIONS

Твърдеше, че е клет веген,
Но зъбите му все връз мен.

Изпепеляваща уста,
Нахапана до кръв снага.

Уханна болка, викове,
Разцепено на две небе.

Заменям брошки за очи,
Говоря глупости, лъжи.

От часове заливат ме
Талази черно кадифе.

Извивам шия и мечта,
А зъбите му, все така,

Бележат страстният копнеж
На полудял по мен младеж!

Хоро

Хванати дните - на пояс хоро,
бързо въртят се не питат защо.

Белите ризи на стройни мъже,
дълго припомнят си женски ръце.

Ритмите странни на тези игри,
сложно преплитат се в пъстри съдби.

За да останеш във буйния впряг,
здраво хвани се на пояс със тях.

Следвай извитата змийска снага,
не се отказвай, рисувай с крака.

Забрани

Забрани, моето име.
Забрани, също и смеха.

Забрани, цялата зима.
Забрани, даже пролетта.

Забрани, волния вятър.
Забрани, още и нощта.

Забрани, жълтото лято.
Забрани, после и дъха.

Забрани, голото тяло.
Забрани, чистата душа.

Забрани, цветето бяло.
Забрани, капката роса.

Забрани, нежните ласки.
Забрани, полет и мечта.

Забрани, бурните страсти.
Забрани, всичко на света…


Забрани, но ще ме има.
Забрани, аз съм Любовта!

Отгледано...

Отгледано от лунна светлина,
блести в покоите на мрака
окото на една съдба.

Отворени...

Отворени са източните двери,
настъпила е вече пролетта
и лятото, и зимата и тя.

Слънцето...

Слънцето е снежна топка,
кристално вино е Луната
в очи напили светлината.

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ РАДОСТ ДОНЕСЕ

Благодатният огън от २००९ г.

Нурс - невещественият, благодатен и чудесен огън от Иерусалим!

Отшелнико...

Отшелнико, що да говоря
на най-високия си връх,
единствено над него друг е -
Неназовимият със звук!

Надхвърлило...

Надхвърлило високите предели,
пронизало простора със мечта,
стои на хълма чудо от идеи
в безпаметна прозрачна самота.

Листата...

Листата гали буен вятър,
водата камъни целува.
Звездите се погаждат с мрака -
светецът с паднал другарува.

Минзухарите...

Минзухарите, цветята
ме поканиха на танц,
но да стъпвам по тревата
само с боси ходила.

Бачковски манастир

В море зелено
от гори вековни,
в вълни от хълми
и от падини
е сгушен, като
във моминка пазва
стар, древен
Бачковският манастир
Там, дето времето
почти е спряло
и още свещи
пред иконите горят,
разбрах аз мъдростта
на древните ни братя:
Сам Бог Отец
е Нашият Баща!

Кръстова гора

Христовият кръст е зазидан
във тази блестяща скала,
тук хиляди хора пристигат
с разпъната тиха душа.

Небесни селения светли,
монашеска песен и стон
поддържат духа ти събуден
в нощта на високия склон.

Целителни сили и чудо,
божествени искри - звезди,
свещи, горящи в гората -
човешки пламтящи души.

Кръстова гора на земята,
в небето опряла сърце,
въздига нагоре душата
на старец, жена и дете.

Покой напоен със любов

Картини, от някого писани,
Сияят изцяло за мен
И стихове, радости, скитане
Са пълни със вятър зелен.

Отдавна превзел е душата ми
Покой - напоен със любов.
Не ще се изправя насреща му,
Разбирам аз чудния зов!

В олтара...

В олтара на моята преданост
Отдаден почитам Те аз.
Със Тебе живея в сърцето си,
Със Тебе във чудния час.

Препълнил душата ми с радости,
Навливаш във ней благодат.
Очите ми с сълзи даряваш,
Със тях съм премного богат.

Това е мистичното даване
И сливане с "благия зов",
В олтара на моята преданост,
Докоснат от Твойта любов!

Духът на Димчо

Опитах се да те обърна,
от всичко да освободя
душата ти, която пърха
като врабче във мрачина.

Опитах се, но не нацелих
най-вярната стрела в целта -
от туй косите ми са бели
и скръбна морната душа.

Останалото вече знаеш!
Без дъх останал посред път,
оттеглих се, къде намерих -
накрай света в потаен кът.

Но още идва насред мене
на твоята душа ликът
и в огън пламнал тихо стена
аз твойто име в мойта гръд.

Храм "Света Троица", Габрово - пета част

Храм "Света Троица", Габрово - четвърта част

Храм "Света Троица", Габрово - трета част

Храм "Света Троица", Габрово - втора част

Храм "Света Троица", Габрово - първа част

Домашният ми ангел

Домашният ми ангел ми показа
Сърцето си - пулсираща любов.

Бе толкоз близко, можех да го хвана
Във шепите на моя благослов.

Прегърнах го, той вля във мен наслада
И тръгнахме след устремния зов.

Накрая се стопихме в светлината
И сляхме се с Всемирната Любов.

Безкраят бе приятел от квартала,
А Вечността - момиченце с цветя,

Нагазили тъй дръзко във нещата,
Играеха най-странната игра.

Когато се завърнах, той бе тука,
Домашният ми ангел - благослов.

За мене то изпълваше простора -
Сърцето му - пулсираща любов!

Отхапвам...

Отхапвам от чашата жълт кехлибар,
до дъно се спускам в уханната жар.

Прецеждам звездите през погледа чер,
но целя се в нея - като смърт в офицер.

Трептящите вени шепнат прости,
атлазени пръсти зоват остани.

Вибрира покоят, звъни тишина -
приятелка моя със вкус на жена.

Потапям се още, и още веднъж,
главата ми пламва, в сърцето ми дъжд.

Дали да докосна ябълков цвят,
или пък от моста с краката назад...

Линии

Изчистените линии съдбовни,
Набързо се сборичкаха на куб.
Тя спъна се във тях и се опомни,
Но твърде късно - той беше вече тук.

Опита се да се спаси с наслада -
Опита с радост, с щастие дори.
Но той отхвърли всичко със досада
И към сърцето и се устреми.

Тогава си спомни, че може да моли,
че може да плаче, до смърт да скърби.
Безхитростно сълзите паднаха голи
И изворът тъмен във миг заискри.

Вибрация

Празник

Затворя ли очите си зелени,
препъвам се във ягодов рефрен.
Шампанското, безсрамно изпотено,
ме кани в ваната на бухналият ден.

Цветята морни, свещите червени,
разхвърляни по пода гласове,
причакват ме, и впиват се във мене,
за страстен блус - дори на колене.

Но аз го следвам - тежко и съдбовно,
уханието нейно всред цветя,
защото то ме води неотменно
на празника на нейната душа.

Сладурска музика

Принцесата

Принцесата отново между нас
със блясък пурпурен в очите идва.
Блестят зеници - черна е нащта
и празнични са всички мъченици!

Принцесата отново между нас!
Фанфарен звук и огънят полита.
Тръби небето в тая мрачина,
една над всички е с венец в косите.

Принцесата отново между нас!
От радост падат скръбните ни маски,
и свобода в душите ни се вля,
като нектар он нечии нежни ласки.

Принцесата отново между нас!
Принцеса днес - Кралица утре тя е!

В три рунда

Нанасяш удар,
после два отклона.
Задъхваш се,
избягваш, удряш пак.
Въжетата край тебе
бягат лудо,
над теб небе
от бяла светлина.
Навеждаш се,
парираш,
удрят, удряш,
отново танц и кръв,
и светлина.
Накрая гонг,
и сенките замръзват,
в очакване
на своята съдба.