Твърдеше, че е клет веген,
Но зъбите му все връз мен.
Изпепеляваща уста,
Нахапана до кръв снага.
Уханна болка, викове,
Разцепено на две небе.
Заменям брошки за очи,
Говоря глупости, лъжи.
От часове заливат ме
Талази черно кадифе.
Извивам шия и мечта,
А зъбите му, все така,
Бележат страстният копнеж
На полудял по мен младеж!
Няма коментари:
Публикуване на коментар