Изчистените линии съдбовни,
Набързо се сборичкаха на куб.
Тя спъна се във тях и се опомни,
Но твърде късно - той беше вече тук.
Опита се да се спаси с наслада -
Опита с радост, с щастие дори.
Но той отхвърли всичко със досада
И към сърцето и се устреми.
Тогава си спомни, че може да моли,
че може да плаче, до смърт да скърби.
Безхитростно сълзите паднаха голи
И изворът тъмен във миг заискри.
Няма коментари:
Публикуване на коментар