Затворя ли очите си зелени,
препъвам се във ягодов рефрен.
Шампанското, безсрамно изпотено,
ме кани в ваната на бухналият ден.
Цветята морни, свещите червени,
разхвърляни по пода гласове,
причакват ме, и впиват се във мене,
за страстен блус - дори на колене.
Но аз го следвам - тежко и съдбовно,
уханието нейно всред цветя,
защото то ме води неотменно
на празника на нейната душа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар