Опитах се да те обърна,
от всичко да освободя
душата ти, която пърха
като врабче във мрачина.
Опитах се, но не нацелих
най-вярната стрела в целта -
от туй косите ми са бели
и скръбна морната душа.
Останалото вече знаеш!
Без дъх останал посред път,
оттеглих се, къде намерих -
накрай света в потаен кът.
Но още идва насред мене
на твоята душа ликът
и в огън пламнал тихо стена
аз твойто име в мойта гръд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар