Зима - поезия от стихосбирката "Покой напоен с любов" на Стефан Стефанов

Зов за помощ!

Приятели,

Най-после се реших да се квалифицирам в научната област.

Както знаете за това е необходимо да се напише и защити дисертация.

За успешното стартиране и завършване на проекта, разчитам изцяло на вас.

Моля да ми помогнете с: материали, методика и личен опит.

Темата на дисертацията е - "Марихуаната срещу хероина!".

Предварително ви благодаря и се надявам да споделите с мен, богатия си личен опит.

Ваш настоящ приятел и сигурен бъдещ доктор на науките. /подпис не се чете/.

Юродив во Христа ради

http://www.youtube.com/watch?v=0KNNyYH-TSc

Юродството во Христа ради - върхово постижение на християнството!

Коктейл

      Един изтънчен вегетарианец би предпочел, заедно с чинийката за отпадъци и поставката за салфетки, да му бъде сервиран безалкохолен коктейл с две сламки, бъркалка, плодче и чадърче, вместо такъв с една сламка. Дори нещо повече, той би трябвало учтиво и любезно, но в същото време достатъчно енергично и настоятелно, да поиска втора сламка, ако все пак невежественото безхаберие, или направо да си го кажем, простащината в това заведение, му сервира коктейл само с една. Защото само при наличието на две сламки в изящна чаша с безалкохолен коктейл, има възможност да се сбъдне туй що носи онази употребявана от всички дума, с неизвестна им етимология, дума наричана присламчване. Тук е мястото да изясним на несведующите, точният й в действителност смисъл, а той гласи, че към теб може да се присламчи друг човек, само ако в коктейлната ти чаша стърчат кокетно, предизвикателно-подканващи, не една, а две сламки.

        По такъв начин, този иначе съвсем обикновен безалкохолен коктейл, може да се превърне в най-прекрасното питие, изпълнило с опияняващо съдържание иначе малко скучният ти живот.

Стефан Стефанов

04.10.2011 GBBG

Хималайска сол

               

                Възползвайки се от нескритият ми пресантиман към невероятната Индия и прилежащите й Хималаи, една позната, успя така да ме оплете, че да ми продаде парче „розова хималайска сол”.

                В изпълнение на съответната рецепта започнах приемането й рано сутрин в стократно разредена доза в чаша вода.

                Хареса ми. Постепенно започнах да соля и ястията на трапезата си. В началото по малко, но скоро се пристрастих и количествата сол силно нараснаха.

                Трябваше да се сетя, че това ще се плаща, по някакъв начин, но чак пак по такъв...

                Сега рева като хималайска мечка, точно в сюблимният момент.

                Жените се втрещяват и настръхват, но кой знае защо не бягат, нито пък тя - ДИСТРИБУТОРКАТА!?

СС

27.09.2011 GBBG

Безпричинна радост

      

  Парченце „безпричинна радост” падна от Райската градина в моята. Цветята пощуряха. Започна небивал цъфтеж и миризми. Само за миг всичко се преобрази до неузнаваемост. Зашеметяващ цветен килим и упояващи душата ухания изпълниха двора. Самият аз не бях на себе си, да не говорим за птичките, пчеличките, домашните ми котки и двете дъждовни жаби живеещи в шумата под чемшира, всички бяха в еуфория.

         Уплаших се!?

         Взех парченцето „безпричинна радост” и се изкачих на най-високият връх на планината, нали живея в град на планина и в гора, протегнах ръка нагоре и казах:

- Връщам ви го!

- Кое? - попитаха отгоре.

- Парченцето „безпричинна радост”, падна от вас.

- Задръж го – каза глас преизпълнен с безпричинна щедрост – тук има предостатъчно.

Бях забравил, че безпричинните неща никога не свършват!

Стефан Стефанов

27.09.2011 GBBG

Бъди мъж!

Още от самото си раждане, всяко мъжко, което разтваря утроба, чува точно този призив. Точно той го съпътства и през целият му живот. Дали ще е малко момченце с почернели от сладкото зъбки, шумен, нахакан и в същото време неуверен юноша, злял мъж в разцвета на силите си или умъдрял старец, изразът, с който се обръщат към него е все един и същ: „Бъди мъж!” Лесно е, когато чуваш това цял живот, да станеш наистина точно това – истински мъж.

      За прелестните създания от розовата страна на земята обаче, нещата не стоят така. Първото изискване към тях е: „Бъди добро дете!” Бащата пък иска „Добро момиче”, майката „Добра дъщеря”. Докато се огледа, тази добра дъщеря, мъжът и иска от нея да бъде „Добра съпруга”, а както знаем съпружеството върви ръка за ръка с майчинството и детето й иска тя да бъде „Добра майка”. Така неусетно и за самата нея, напълно случайно, но съвсем закономерно се появява и любовник, който иска тя да е „Най-добрата любовница”. Но нещата от живота не спират до тук, защото внуците изискват тя да е „Най-добрата баба!” Всички тези роли са по силите на всяка една жена, но само по отделно, а понякога тя е принудена да ги играе по едно и също време в една и съща стая с едни и същи хора – това наистина е прекалено! Точно тогава, понякога и се струва, че чува истинска вълшебна музика за изтерзаната си душа – „Бъди мъж!

Стефан Стефанов

17.09.2011 GBBG

Ластик /трактат за съвършенството/

  Има във Вселената едни същества, които незнайно защо, може би защото нямат къде другаде, слагат по главите си най-различни неща: ластици, шноли, фиби, диадеми, корони, обеци, пиърсинги и каквото им дойде още. То те и по другите части от себе си също закачат невъобразими неща като: пиърсинги, гривни, пръстени, синджирчета и т.н., но да се придържаме към темата.

         Вижте с вътрешните си очи следната сцена.

         Бог, най- великият Грънчар, по хладина, взема малко парче глина, понамокря я с вода и започва да извайва от нея поредният си непостижим шедьовър.

         След като вече е постигнал зашеметяващата форма, преди да изсъхне и да се втвърди, Той и вдъхва дихание и тя става жива душа! Прекрасно малко момиченце със сини морски очи и слънчеви руси дълги къдрици.

         Тогава Бог го плясва бащински-окуражително по дупето и му казва с най-любящия си глас:

- Хайде моето момичe, иди да си играеш с пясъка.

И то, с цялото си божествено великолепие и невинно очарование, се затичва към прималелият от очакване пясък на безметежния океански бряг.

         Но какво става? Този рус, съвършен и безгрешен ангел се спира, обръща се и с най-милото си, но същевременно леко укорителено гласче пита:

- Ами ластикът ми !?

Стефан Стефанов

14.09.2011 GBBG

ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА

Майката на Преслав и Божидара е решила да научи децата си на Господнята молитва, нали си е от свещеническо коляно.

Всека вечер, преди да наченат храната, тя казва Отче наш на глас.

След време с изненада открива, че молитвата е научена, но вместо твърде неразбраното „Отче”, четиригодишният Преслав започва с напълно ясното за всеки уважаващ себи си богослов „Богче наш”!

Подочул о. Стефан

06.09.2011 GBBG

Нов църковен сайт

Нов църковен сайт в интернет пространството.

САНТОРИНИ

САНТОРИНИ
Всяка година през август се изправям пред дилемата: Рим – ремонт, Равена – ремонт, Ривиерата – ремонт. Тази година реших драстично да променя статуквото и избрах: Санторини или ремонт? Отговорът бодро изскочи от сенчестата пристройка зад къщата. Дааа, Ремонт! Речено - сторено. След известни къртачески и бетонджийски палави дейности, дойде ред и на боядисването. Цветовете сами се нанесоха в новото си жилище. Бяло варосани стени и морско синьо боядисани врати и прозорци. Те ти го и Санторини. Мислех да мина с един ослепително син леген пълен с чешмяна вода, но това не се прие много добре от по-нежните и префинени същества, участващи на равна нога в това приключение. Приятел домъкна от някъде порцеленова мивка и казa - Търси майстор. Готово. Веднага звъннах на човека. Дойде майсторът на оглед. Гледа, смята и каза - Дай 60 лева за части. Изпращам ти моя помощник, а аз ще дойда по-късно. Така и стана. Дойде момчето и започна здраво да кърти и подготвя. По някое време се появи и майсторът, седна до мен на пейката и започнахме дружески разговор. От време на време майсторът ставаше, отиваше до помощника си и казваше – Чакай да помисля. Тук трябва мисловна дейност. А после нареждаше по устабашийски – Направи го така. След някой и друг час ремонтът бе завършен. Направихме пробата. Водата с радост се изля от новата канелка и бодро пое по направо изрисуваните тръби. Великолепно! - Колко да давам? Попитах аз. – 100 лева, да си разделим с колегата по 50. Рече майсторът. Той е висок 170 см. и тежи 160 кг. Явно бе, че неговата тарифа не бе нито на точка, нито на час, а на килограм живо тегло. Платих като ...Тъй, че за следнащият ремонт качете майстора първо на кантара за да сте хаберлии какво ви се пише.
Стефан Стефанов
26.08.2011 GBBG

ДЪГА

Силен летен дъжд, богат на едри капки и чиста звучност, се изля обилно, бързо прииждащ от север.
Домакини и гости седят на новата веранда, повдигната като палуба на яхта над зелената вълна на тревата, а над тях издутите платна на сенника плющят на насилника вятър.
Лятна буря, както дошла - така и отишла. Слънцето простира златната си риза на небосклона и от нея се изнизва прешарена дъга, тъкана от свежи багри и росни капки. Градът заприличва на приказка и майката на Божидара и разказва за чудното вълшебство на дъгата да превръща миналите под нея момчета в момичета и момичетата в момчета.
Шесгодишният рус ангел се фръцва по-далеч от това чудо и заявява на висок глас с характерната си подкупваща усмивка.
- Не искам! Аз съм доволна от живота си на момиче!
Подочул: Стефан Стефанов
04.08.2011 GBBG

Следи

Следи

Yüzünde başka gözlerin izlerini görüyorum...
По стара турска народна песен

По твоето лице виждам следи
от други очи.
Какво да очаквам сега?
Чужди пръсти във твоите коси?
Горещ дъх по твоите гърди?
Или ново име на твоите устни?
Този поглед изтри безвъзвратно
любовта ти към мен.
И безсрамно написа –
„Завинаги моя!”
Все още те държа в прегръдките си моя любов.
Но сърцето ти вече е отлетяло
с ятото мечти за него.
Върви, не искам тъга,
а влюбена съдба да изпише следата...

Стефан Стефанов
03.08.2011 BGGB

Двуглавият орел

Плющи коприната на изночният вятър.
Издига се двуглавият орел.
Със кръст и меч пронизва небесата
и с полетът си безпределно смел.

Все по-нагоре в синевата той увлича
на вярата в Христовите слова,
душите жаждащи неистово простора
на Неговата чудна свобода.

Жълтее знамето от мощни ореоли.
Света гора - неземна благодат.
Градина Божия, на Нея подарена.
Безгрешен пример за отвъден свят!

Стефан Стефанов
03.07.2011 GBBG

Света гора - последната крепост на Православието

Какво може да се види в Света гора?
Зависи с кои очи си тръгнал за там.
Ако си с духовните си очи, първото нещо което ще „видиш”, е всепроникващата и всеобхватна Божия благодат, струяща безпреривно и безусловно от Него към нас! Ще „видиш” и един истински проверен в хилядолетията монашески начин на живот и подвизаване сигурно водещ до спасение!
Ако си тръгнал с човешките си очи ще видиш същите страсти и неволи, каквито си имаш и вкъщи.
Ако ли пък, не дай си Боже, си тръгнал с материялните си очи, могат да ти се привидят само камъни, диви прасета, чакали и змии.
Сам избери.











Дори последният модел на „GARMIN – NUVI”, не можа да открие необходимата ни крайна точка на пътуването. Но с кръст, молитва и Божията помощ след няколко часа пътуване с кола пристигаме в небесното градче Урануполи.
След като взехме необходимият документ наречен диамонтирион – разрешително за пребиваване в Света гора за четири дни и три нощи - си купуваме билети и се качваме на ферибота, който ни понася към зографският пристан. Час път и ферибота акостира първо на Йованица – пристанището обслужващо сръбския манастир Хилендар и след това на нашето, да го наречем българското или зографското пристанище. Там вече ни чакат приятели. Това са йеромонахът Серафим и послушникът Йонко /и двамата от Габрово/. Разменяме сърдечни братски прегръдки и благословии, товарим багаж си на старата соц Нива и се впускаме в пет километрово оф роуд пътуване с пилот отец Серафим. Джипът на местните полицаи ни прави ескорт, а отец Серафим, като че ли не забелязва камъните и деретата на и край пътя, толкова е свикнал с това трасе. Няколко минути шофиране и пристигаме пред портите на българската света обител в Света гора – манастирът Свети Георги Зограф. Първото нещо, което се прави за новопристигналите поклонници е те да бъдат настанени в архондарик т. е. стаята за гости. Поднеся им се чаша вода и локум. Братята предлагат чай или кафе, а ако не е пост може да ви сервират и малка чашка с ракия, ликьор или узо в гръцките манастири. Собственоръчно вписваме имената си в манастирската присъствена книга. Освен нас, двамата габровци, в стаята ни са настанени и всеизвестният о. Петър от Горна Оряховица, заедно със сина си. Отец Петър съвсем не е новак тук, според неговите думи той идва по няколко пъти в годината.
Стараейки се да ни бъдат полезни, братята отварят за нас съкровищниците на манастира.
Брат Методий, който има определено влечение към иконописта, ни води в една от църквите на манастира, в която временно са приютени безценни стари икони. За да стигнем да входа на църквата, минаваме по тераса опасваща храма на повече от 50 м. височина. Вътре отец Методий ни показва, както е редно, първо чудотворната икона, а след това подробно ни зопознава с някои от изключитено впечатляващите образи на светии. Духовният и естетическият му взор прониква дълбоко през пластовете от надрисувания и замързявания и се спира някъде там отвъд 14 век, където за него грее истинската икона.
Други братя ни оказват необходимата духовна помощ и гостоприемство и ни показват многобройните мощи на светци, пазени грижливо в стъклени съркофази. Отварят за нас църкви и крипти за да се докоснем до чудотворни светини. Под водачеството на Йонко достигаме до отдалечената издълбана високо в скалите килия, в която се е подвизавал монахът Козма. От своебразният балкон се открива гледка към храм Свети Георги, издигащ се на първоначалното място на манастира.
Продължава нашето запознаване с манастирският типик. Той гласи, че вечернята започва в 18.00 ч. българско време или 17.00 ч. Зографско. Изчакваме клепалото, което възвестява началото на богослужението. Мнозина миряни очакват да чуят камбанен звън, но в Зограф, монахът, чието послушание е биенето на клепало и камбана, минава из целия вътрешен манастирски двор и няколкократно подхваща един и същ музикален мотив. Както всяка друга дейност и биенето на клепало се съпътства с определени молитви.
При влизането в храма за богослужение също се спазва определен ред. Пръв минава за целувание на иконите дядо игумен, а след него са гостите клирици. Братята тактично ме изчакват и любезно ме канят да сторя това. Характерна особеност за цяла Света гора е, че целуванието на иконите започва винаги от чудотворната икона на съответния храм, където и да се намира тя, а чак след това следва известният ни ред.
Вечерното богослужение е сравнително кратко, около един час. Веднага след него при излизането от храма се отправяме към манастирската трапезария. Тук е момента да се даде по-подробно обяснение на архитектурните особености на светогорските манастири. Всички те имат формата на каменна крепост. По външните стени има зъбери и бойници, като на истински крепостни стени, а много от манастирите имат и истинска крепостна кула, извисяваща се високо над околните сгради. Тежки дървени или метални порти, които се заключват вечерно време, спомагат за сигурността и спокойствието в светата обител. Дългите чардаци, играещи понякога ролята и на коридори, са разположени винаги към двора на манастира. Погледа е към неговия център защото точно там тупти мистичното сърце на този духовен организъм – манастирският храм. Именно основната дейност на храма – молитвеното богослужение осмисля и определя ритъма на живота на всички негови обитатели. Килиите на братята и поклонниците са сравнително близко и по този начин не се губи ценно време за молитва. Трапезарията на всички светогорски манастири които посетихме е непосредствено срещу входа на църквата. Редът е такав, че веднага след богослужение всички влизат в нея без никакво забавяне, суетене или лутане. С други думи, чак след като се е наситил с духовна храна, човек пристъпва и към веществената. Редът отново е впечатляващ. След като игуменът на манастира и братята се настанят на обичайните си места, нарочен монах със специално послушание, посочва на всеки един от гостите поклонници неговото място на трапезата. Тук миряните са отделени на самостоятелни маси.
Както вече казахме всичко в манастирите се прави след благословение и молитва. В случая игуменът на манастира благославя трапезата и тя протича при четенето на глас от някой послушник, чито послушание е това, на религиозни писания, най-вече жития на светии.
Внезапно се чува звънец и вечерята се прекратява на часа. Всички стават и след съответното благословение на избитките следва напускането на трапезарията. Време е за лично време и сън.
Ударите на клепалото отново ни подканят за служба. Часът е 3.30. Сутрешното богослужение започва в 4.00 ч. и според случая продължава до 8.00 – 9.00 ч. Може би ще ви се види твърде дълго, но не е. Освен тези 6-7 часа задължително обществено богослужение монасите имат да изпълняват и индивидуално правило или набор от молитви и поклони, самостоятелно в килиите си. По този начин се запълва едната трета от деня на монаха. Втората трета е осем часа послушание или труд, който е точно регламентиран и благословен от игумена или някой от епитропите. Останалите осем часа са за сън и лично време на братята. Както и сами можете да се досетите най-големият недостиг на Света гора е липсата на време.
В поклонническата ни програма, съставена от послушник Йонко, вторият манастир към който се отправяме се нарича Свети Павел. За да достигнем до него отново се качваме на ферибота и след като акостираме пътьом в пристаните на манастирите Констамонит, Дохиар, Ксенофонт, Свети Пантелеймон и Ксиропотам достигаме до междинното пристанище Дафни, на което кой знае защо сменяме феритата и продължаваме в характерния за цяла Света гора спокоен и уравновесен ход през последващити спирки: Симоно-Петър, Григорий и Дионисий . Ето и крайната ни спирка за днес. На пристана на манастира ни чака микробус, с който ни превозват до самите порти на манастира. А той е прекрасен и веднага грабва очите и сърцето. Мястото в което е построен наподобява гигантски амфитеатър, чиято сцена е морето. Там някъде по средата на трибуните е седнал той – „Свети Павел”. Гледката е невероятна, може би защото манастирът е готов почти на сто процента след големите ремонти, прецизните реставрационни работи и монументалните нови строежи. В цялата Света гора кипи усилен труд. Почти всички манастири са в някаква фаза на реставрация, ремонт или ново строителство. Милиони се влагат от години наред. Скели, предпазни мрежи, по няколко кулокрана на манастир, собствени кариери и бетонни възли, огромни самосвали с пясък и цимент, стотици работници, са нещо обичайно за днешният ден на Атон. Трябва да се признае, че резултатите са изумителни.














Веднага заобичвам този манастир. Настанява ни един руски монах, числящ се към братството, което е съставено предимно от гърци. Приветливата обстановка и вътрешната подредба на манастира точно съответства на излъчването на монасите. Ведрост, радост, любов. Какво повече може се иска. Обикаляме по обичая си и снимаме всичко позволено. Навсякъде камък и дърво. Терасираните градини са приспособени за цялостно покриване. Капковото напояване е навсякъде. Килията ни е нова, с три легла, на етажа има сервизни помещения включително и душ с топла вода. Той веднага влиза в употреба. Градусите са далеч над тридесет, а сянката оскъдна.
На трапезата срещу мен е седнал монах келиот /пустинник, който се е заселил самостоятелно в непристъпна местност и сам се грижи за прехраната и въздигането си/. Гледам съсухреното му, лишено от емоции лице, изпитото му и жилесто телосложение, мазолестите му длани и груби пръсти, които с парченце хляб отопяват и последната капчица от постната супа, гледам как яде ябълката си с хляб и напълно разбирам смирението и благоговението, което струи от него.
Тук сутрешната служба започва в 3.30 ч. Това не е проблем за нас. Отдавна сме будни. Въпреки че всеки манастир има генератори за ток, монасите предпочитат богослужението да се води почти в пълен мрак само на естествената светлина на няколко разноцветни кандила и запалени от богомолците свещи. Службата върви в характерния за Света гора тих, спокоен, лишен от външни ефекти стил. Набляга се предимно на четенето и антифонното пение. Няколко от монасите изнасят цялата служба. Други дяконисват, но по-голяма част молитвено участват. След няколко часа служба, съвсем изненадващо игуменът на манастира взе една запалена свещ и обходи всички тронове в храма вглеждайки се със загрижени очи в лицата на всеки един монах и поклонник. Както се оказа, не случайно. На Света гора той се слави с това, че се отнася с голяма любов към братството си.
Напускаме Агиос Павлос с преизпълнени от очарование сърца и души.
Ферито ни връща в Дафни от където с автобус се отправяме към столицата на монашеската република Карея. Пресичаме полуострова през средата в посока изток и от Карея продължаваме с микробуси до следващият манастир - Великата лавра. Той е първият манастир на Света гора. И сега е първенец, но само исторически. Както във всяка градина, така и в градината на Божията Майка растат различни цветя. Свикнали вече с лекотата и лишените от всякакъв конформизъм отношения в Зограф, чийто игумен дядо Амвросий е известен със своята обич, търпимост и неконфликтност, с лекотата и любовта характерни за Свети Павел, то атмосферата във Великата лавра ни навежда на други мисли. Още с пристигането се усеща резервираност и дистанция.














След вечерното богослужение и трапезата, за желаещите да се поклонят на светите мощи, които се намират в изобилие във всеки един манастир, братята от лаврата отслужиха допълнителна служба и подробно разясниха на кого са съответните частици. Наред с другите бяха споменати свети Йоан Кукузел и свети Стефан.
Сутринта излизаме по-рано от служба за да се върнем в Карея.
Монашеската столица ни очаква. Щом пристигнахме се отправихме към манастира Кутлумуш и добре, че го сторихме. Попаднахме в наистина завършена във всяко отношение обстановка. Специално посадените трева и цветя около манастира се обгрижвани от брат на сериозна възраст. Впечатли ни невероятната за тази географска и духовна ширина японска беседка, построена насред специален воден басейн и явно замислена като естествен климатик. Навсякъде цари изключителен ред и чистота, които напълно ни обезоръжиха, а вътрешният двор ни разкри типично българска обстановка. Единственият манастир, в който цветята бяха навсякъде. Братята бяха успели да превърне в реалност израза, с който понякога са определя Атон – „Градината на Божията Майка”. Веднага ни забелязаха и ни поканиха на поклонение в храма. Наистина прекрасен духовен кът!
Сбогувахме с тази усладителна прелест. С благословението на нашият посланик в Кинотиса /Светогорското правителство/ се настанихме в българския конак. Импозантна сграда от 1901 г. доминираща над площада на Карея.
Следващата ни спирка бе сръбската килия Свети Сава. На ненатрапливото ни почукване се отзова сръбски монах, чието послушание е да чете псалтира няколко пъти на ден и да посреща гостите. Избягвам да описвам с големи подробности обстановката, в която попадаме по време на поклонничеството, защото не това е целта на този пътепис, но тук трябва да разкрия, че всичко бе напълно обновено, както отвън така и вътре. Вън градината и цветята, вътре стенописите и иконите. Безмълвен, монахът келиот донесе дежурните вода и сладки. Без да злоупотребяваме с гостоприемството му се прекръстваме и напускаме райското му убежище.















В следващите часове малката ни група събираше сили за венеца на поклонението – Всенощното бдение по случай празника на Карея - Достойно ест. За да изясним значението му за Карея, Света гора, нас българите и целият православен свят ще е необходима самостоятелна статия, сега само ще спомена, че това е едно от четирите песнопения дадено от ангел и единственото посветено на Богородица. Изпято и написано в българската килия „Достойно ест”, най-вероятно на един български послушник.

Празникът привлече като с духовен магнит, монаси и поклонници от цялата Света гора. Богослужението започна в 21.00 ч. и завърши в 7.00 ч. сутринта. Службата бе непреривна, като монасите четци и певци често си сменяха, а поклонниците имаха възможност да излизат навън и да поседнат.
Някъде към 23.20 ч. вратите на сградата, в която се помещава Кинотисът се отвориха за да приютят за кратка почивка черкуващите се. Разнообразното множество от: монаси, килиоти, схимници, иереи, послушници, поклонници, критски архиерей, гръцки министър, руснаци, сърби, гърци, българи и румънци се смеси за непринуден разговор и братско во Христа общение. Изживяването бе неописуемо. Духовната атмосфера незапетнена. Любовта пълна с благодат! Вода, сладки и кафе за всеки, пожелал да се подкрепи за продължителният подвиг.
Сутринта земното слънце заяви правата си над новия ден.
Връщаме се на родна земя - пътуваме към Зограф.
Време е за неизбежните, но много желани в родината подаръци. Какво може да се купи с пари в Света гора: от ламинирана иконичка за едно евро до огромна ръчно рисувана икона с полирано злато за няколко десетки хилади. От кулинарна книга със светогорски рецепти до огромни почти метрови сребърти потири. От броеничка изплетена с молитва на келиот, до вино от Ватопед...
На първо място в нашия списък на подаръци са броениците. Отец Серафим дари собственоръчно направени восъчни свещи за храм Света Троица в Габрово. Послушникът Йонко ни снабди с елей от кандилото пред чудотворната икона на свети Георги, памучета напоени с миро от мироточиви чудотворни мощи и ред други благословени светини.
Благодарим на дядо игумен, на отец Серафим, на послушник Йонко и на всички зографски и светогорски братя и послушници. Благодарим им, че ги има, и че вече повече от 1000 години стоят на безпреривна духовна стража на кулите и бойниците на последната непревземаема крепост на Православието наречена СВЕТА ГОРА!












Господи Иисусе Христе Боже Наш, по молитвите на Твоята пренепорочна и света Майка Богородица небесната игуменка на Света гора, Твоят мир дай им сега, винаги и във въчни вакове! Амин!
Протойерей: Стефан Стефанов

Черно и синьо

Черно и синьо




Рисува Слънцето със жълти тебешири

горещи срещи в черните очи.

Морето палаво на пръсти се повдига

за да ги плисне с пенести вълни.

И Вятърът, съвсем не чака дълго

в прозрачния простор умело скрит.

Започна флирт, уж с миглите изкусни,

а ненадейно духна страховит.

Земята само нещо се помайва,

потрива се, почесва се, пръхти.

Най-сетне сети се, че може само

да ги плени в дълбоки пещери.

А те блестят със пламъка си черен.

На всички се усмихват със лъчи.

Но винаги остават възхитени

от синьото на Нейните очи.



Стефан Стефанов

08.06.2011 GBBG

Дарение

На природата сторих дарение,
а тя дълго се смя от сърце.
Прегърна ме със леко движение
и понесе ме с нежни ръце.

На светлинни години заведе ме
всред безбройни пламтящи звезди.
После някак прилъга и времето
и началото грейна в зари.

Пред очите ми слисани в чудото
разиграваше дивен етюд,
в който биос, любов и енергия
се държаха със мен като с луд.

Е, накрая под сянката пролетна,
упоена от дъх на сено,
приземи ме със нежно докосване.
-Да, любими, да бъдем едно!


Стефан Стефанов
28.05.2011 GBBG

Questi capelli neri

Questi capelli neri
di Ganni

questi capelli neri
amici di cuore con il buio
tutta la notte hanno giocato con lui
e si nascondevano nel dolce spavento
al mattino cacciano via il mio sonno
olezzanti di miele e di latte
e dolcemente sul mio viso sciabordano
onde di amore infinito
vi amo principesse nere
in voi mi perdo completamente
le mie mani lottano lungamente
ma il mio cuore e’ gia’ affascinato
diffensori neri miei
accarrezzanti passionali e generosi
baci sulla mia spalla
rimangono dopo il vostro addio
il mio mondo dipende completamente
dal vostro dolce splendore
mi coprono con gioia I vostri ricciolini
e traboccano di felicità I giorni miei

Stefano
traduzione GIANNINAK
20.05.2011 GBBG

Парфюм

Тежък, задушаващ парфюм
на балкони високи живее.
Шества мощно всред мит и разкош
и дъхът му навред се люлее.

Пълновластен, велик господар
над колони, фронтони, корнизи
на градините чудният дар
не отстъпва дори да се види.

Ще проникна във този дворец
от ухания, куполи, кули,
тайни стаи препълнени с дим
и фонтани от щастие пили.

Осмелявам се в мрака смутен
да се вмъкна в покоите нощни
за да вдъхна до смърт упоен
феромоните нейни разкошни...

Стефан Стефанов
25.05.2011 GBBG

Запрос

Запрос

Ты меня не обнимаешь.
Ты меня не целоваешь.
Мою женску страстну ласку
не хотишь!

Я такая тонкая и финная.
По душе любяща и невинная.
Почему всю эту, я не знаю,
не хотишь!

Эти губы красные так прекрасные.
Эти брови чёрные, так опасные.
А ты ничего не делаешь,
не хотишь!

У меня всё есть, да за свидания.
Даже больше, да за мечтания.
Если ты не можешь всё таки,
ну скажи!

Я буду с кем нибудь незамедлительно.
И справлюсь я возхитительно.
Потому что ты всё знаешь –
Я хочу!

Стефан Стефанов
10.05.2011 GBBG

Животът

Животът – престрастно умиране,
разпери ръце срещу мен.
Прегърнах го, няма отърване,
обича ме даже сразен.

Приятели първи над пропасти.
Другари на връх планина.
В морето, всред щорм и вълнение,
пак заедно вием платна.

Отблясъци златни от Слънцето,
Момичешки смях и снага,
Шеги разтопяващи ледници,
делим с ненаситна душа.

Приятелю страстен – обичам те!
За мене ти сбъдна света.
Със теб ще остана – заклевам се,
до сетният дъх на смъртта!

Стефан Стефанов
08.05.2011 GBBG

Габровските зевзеци

Предложение за атрактивна скулптурна група
„Габровските зевзеци”
Наименованието може да е съвсем друго, но е достатъчно добро за да оглави този проект.
Идеята на този проект е Габрово да се сдобие с подходящ скулптурен ансамбъл в релистичен стил и цял ръст на четиримата габровски герои от „Габровското весело хумористично театро” появило се в края на тридесетте години на миналия век. Тези емблематични фигури са: Нуню фотографа, Александър Керков – Керката, Димитър Сливков и Мичито Момин.
По примера на много други градове в България и цяла Европа, този проект ще предостави на гостите на нашия град великолепната възможност да се потопят в една екзотична, интересна и хумористична обемна среда, да си направят снимки с местните герои, а някои от тях ще бъдат подтикнати от тези изненадващи и впечатляващи фигури, да се поровят и запознаят по-отблизо с миналото на Габрово. За пример на такъв атракцион ще дадем само скулпторната двоика на Пенчо и Петко Славейкови разположена на пл. „Славейков” в столицата и зевзека на дувара в Пловдив.
Тук веднага се набива на очи неразбирането на Трявна и пропуснатата от нея възможност да осъществи такъв прекрасен проект. Това все още може да се случи в Дряново с осъществяването на проект „Дряновските моми мътна вода газят”, по едноименната песен. Но да се върнем на габровският проек. Отново ще подчертаем, че той не гони монументалност и помпозност, а напротив: човешки размери и закачливо излъчване. Поради многофигуралността на групата, на проекта ще може да се придаде многоплановост и различно звучене от съответните ракурси. Фотоапаратът на Ннуню и цугтромбонът на Керката също ще допринесат за това богатство. 2011 година е много благоприятна за осъществяването на този проект поради годишнината на Керката.
Трябва да подчертая, че не е задължително нези нарицанелни герои да са разположени в един ансамбъл. Напълно възможно, приемливо и много атрактивно ще бъде ако те са разположени поотделно по ПЕШЕХОДНАТА ЗОНА НА „Николаевска”.
Това ще даде много по-големи възможности за развитие на идеята.
Примерно всяка година Карнавалът да се открива и започва от новосъздадена скултура на поредния зевзек.
Такъв подход е много по-лесно изпълним и от финансова и от организационна гледна точка.
Ако за материал /бронз/ са необходими да 10 000 лв., а за проект и изпълнение до20 000 лв. то тези средства ще могат да бъдат набавени много по-лесно от бюджета на общината /часта за бутафорните макети/, печалбата от съпътстващи дейности на карнавала, дарение от гостите, и участие в проекти за развитието на културата.
Добавям и още един от всеизвестните нам образи наречан Ванката Барабанката.
Списакът може да бъде доволно продължен и с други не по- малко значими образи.
За настоящото предложени абаче, което има за цел да представи самата идея тава е напълно дастатъчно. Още при започването на изпълнението на тази идея, Габрово ще се самонастани в едно оригинално и изключително интересно духовно пространство, което ще бъде повод за радост и гордост.
Всичко това разбира се след назначен конкурс и оценка на авторитетно жури.
Според проучването на автора, желаещи да участват в това начинение няма да липсват.
Кратки биографични сведения за прототипите:
Царят на епитетие
Александър Керков - Керката е роден в Габрово на 18 август 1901 г. Той е композитор, музикант, музикален педагог, посветил целия си живот на децата.
Постъпва като доброволец в музиката на І-ви пехотен полк, а след това в симфоничния оркестър на маестро Георги Атанасов. По негово настояване завършва средния клас на Музикалната академия през 1925 г., където изучава виолончело и цугтромбон.
Александър Керков композира и аранжира над 44 марша, 12 китки, 9 потпури, 5 концертни валса, хора, ръченици и др., които се съхраняват в златния фонд на музикалната съкровищница...
Царят на поетите
Димитър Сливков-Салютов бил среден на ръст, с мургаво, набраздено с деруги лице, с хлътнали бузи и изпъкнали ябълки, с орлов нос, с дълбоки бръчки на челото, с широка шапка, омазен шлифер с неопределен цвят, с огромни обувки... Кротък, безобиден, весел и занимателен... Бил поет, художник, композитор, певец, рецитатор и... бевш селски даскал.
Завършил е Априловската гимназия, учил право в Софийския университет, продължил облазованието си в Загреб.
Бил пълен вегетарианец.
Моменталният
Нуню фотографа или Нуню кацата
Рожденото му име е Георги Гюлев и по корен е шипкалия.
Имал два прякора – Нуню, с който го предразполагали и Курдоолу – с който го дразнели. Първият произлизал от това, че обръщението му към всички било „Нунче”.
„Моменталният” му фотоапарат целогодишно стоял на триногата в задънената уличка между двата ресторанта „Игото” и „Под игото”.
С шегаджиите се шегувал, водел се. Към злонамерените бил груб, зъл и арогантен. Бил цар на ругатните и импровизациите.
Репертоарът му бил „широкоспектърен” и зависел изцяло от публиката в салона. Имал си и „китка” хуморески, и пикантни вицове с деликатни намеци за габровските първенюта и новобогаташи от близките колиби. Стигнал и до класиката – „Министерски баджанаци”, „Сократ и Ксантипа”... Но най-много се вживявал когато рецитирал „Лудия” по Шандор Петьофи.
`Балетмайсторът
Мичето Момино
Името му е Димитър Ненов Митев
Баща му починал твърде рано и майка му Момера, която габровци за по-кратко наричали Мома, отгледала Димитър.
Малкият все танци го влечали.
Заради този му талант един чужденец го измолил от майка му и го отвел в Истанбул да учи характерни танци и балет.
После Димитър Митев известно време се подвизавал в Париж, сцената на Виенската опера, оперните театри в София, Пловдив, Стара загора, Русе.
Вечният вестникопродавец
Иван Илимонков – Ванката барабанката.
Няма габровец, който да не го познава.
Роден през 1883 г. Останал от рано кръгъл сирак. На 14 години отишъл в Русе да си търси касмета. Предавал телеграми и разпространявал вестници.
Върнал се в Габрово и продължил занаята. Превърнал се в говорещият вестник на града, а по-късно и в издател на в. „Таласъм”.
Повече информация за горните герои в книгите на Петър Проданов:
„Истински Габровски шеги” и „Златните габровци”

Автор на предложението: прот. Стефан Стефанов
От приложените по-доло снимки може да се добие представа за естественото интегриране на такива скулптурни фигери и атсамбли в урбанистична среда.

Храм-паметник "Свети Георги Победоносец", Априлци

Нов църковен сайт

Току преди храмовият си празник храм- паметникът „Свети великомъченик Георги Победоносец” в Априлци се сдоби с нов църковен сайт. Силното габровско присъствие в него продължава и сега. Храмът е построен в памет на загиналите в Априлското въстание през 1876 г. /2-11 май/ 142 въстанници. Правителството на Стефан Стамболов /1887-1895 г./ отпуска 15000 златни лева за строежа на храма, който започва през 1895 г. Главен изпълнител на строителството е известния строител от гр. Трявна Къньо Денев. Иконите на иконостаса в трите реда са рисувани през 1897 г. от художника-иконописец Рачо Тихолов от гр. Габрово.
Сега председател на църковното настоятелство и енорийски свещеник при храма е габровският свещеник Протойерей Калин Иванов Пенев.
Системен администратор на сайта е друг габровски свещеник - протойерей Стефан Стефанов.
Всяка година на храмовият празник освен многобройните миряни от Габрово в богослужението участва с усладителното си пение и църковният хор при храм „Света Троица”, Габрово.
Сайта може да бъде отворен на този адрес: https://sites.google.com/site/churchsvgeogisvgeorgiaprilci/
На многая и добрая лета по молитвите на свети Георги!
прот. Стефан Стефанов

Нежност

Неземна кожа страстно ме привлича
и плъзгам се по нея с часове.
Очите, устните, дъхът, мечтите
по нея бродят същи зверове -

готови да захапят, да разкъсат,
преослепителният смугъл стан,
да тичат дълго и преследват лудо
невероятният магичен блян.

Но щом до нея стигнат те – ръцете.
Щом спуснат се по този водопад.
Смирението – рядко, висше цвете,
променя дивият първичен лад.

Ръцете по природа са омайни
и галят с ласки всичко на света.
Аз само следвам ги, и в чиста нежност
превръщам се след досег с любовта.

Стефан Стефанов
24.04.2011 GBBG

Атос

Атос

На връх Атос, пенливото сияние,
ме кани да потегля с кръст на път.
И походът на подвиг и мълчание,
да свърши с преминаване отвъд!

С търпение напълних си торбичката,
смирение налях в прозрачен съд,
и даже смелостта облякох всичката,
и с упование поех на път.

Нагоре, все нагоре ме издигаше,
стремеж – наречен вяра и любов.
Надеждата сърцето ми подпираше,
и винаги за крачка бях готов.

През бурите наречени вълнение,
през дъжд и сняг от мисли и мечти,
пътека следвах - сладко дръзновение -
въздигането почна да личи.

Когато блесна Атос с ореола си,
от слънце и духовна светлина -
бях там, съвсем зашеметен, но спомням си,
нагоре продължих, към святостта!

Стефан Стефанов
23.04.2011 GBBG

ПРАЗНИК НА ДУХОВНОСТТА

В светлите дни преди Великден Народно читалище”Дядо Стойно-1927”- с. Поповци съвместно с ЦН при храм „Свети Николай” организираха събитие на духа и книжовността. Представена беше книгата „ Храм Св. Николай - Поповци”, съставител протойерей Стефан Стефанов. Присъстваха хора от кметството с отношение към читалищния живот и потребност да се ползват от духовните светини на своя край. Секретарят на читалището Недялка Пенева откри срещата с думите, че съхраняването и предаването на традицията е в основата на читалищната дейност и е добре, че такава книга се представя точно в тези дни.
Посетителите бяха запознати от отец Стефан с усилията на поколения деятели на храма, на църковното настоятелство и на обществеността от селата на кметството за съхраняване на българщината чрез фотоси, писмени материали и разкази на съвременници от различните епохи. Съставителят е избрал подхода на приемствеността и с голяма вещина, вкус и отношение е направил една история на църквата, в която се преплитат минало и съвременност и се търси бъдещата полезност за поколенията след нас. Историята на храма е представена чрез състава на енорията - селата, които влизат в нея. По изключително интересен начин е описан произхода на имената на тези села, какви са били първите поселници, кога са дошли по тези земи. Отдадено е дължимото на благодетеля и дарителя - дядо Стойно Тинчев, както и на видния габровец арх. Гръблев и уста Генчо Петров Новаков от Трявна- построили храма. Подобаващо са описани ценностите на храма - икони, иконостас, както и техните автори и дарители. За историята са вписани имената на всики свещеници служили в храма от изграждането му до наши дни, както и на църковното настоятелство.
Отец Стефан подари на всички присъстващи екземпляр от новата книга и я разписа с Божие благословение!
За всички присъстващи на събитието стана ясно, че усилията на читалищното настоятелство продължават в търсене на родовата памет, описване на събития и факти, създали това население и този край, които са неговата гордост и си струва да се предават на младото поколение. Предстои доста проучвателна и изследователска дейност за издаване история на кметството, създаване на музейна сбирка с фотоси, материали и предмети от миналото. Кметът - Румяна Иванова подкрепи усилията на читалището и ЦН и заяви готовността тази проучвателна и издателска дейност да се извършва и съвместно с кметството.
Недялка Пенева

Във бяло

Във бяло

С памучна рокличка
идваш.
Да зная -
какво крие тя!
И искам -
но вече е лудост.
Той пръв
до ней
се добра.
Вятърът сластен
издува,
нейните
страстни платна.
Плющяща на воля
всред ласки,
от пориви,
бури,
мечти.
Пламтяща
със искри
блестящи,
пожари подпали
с дъги.
Във бялото
вече прогледнах,
на нейната
волна душа.
И късам
дантелите фини
на нежната,
бяла снага.
Тогава,
свободна полита,
тя с него
във танц
вдъхновен.
И гола
оставаш ти скъпа,
в ръцете
на пролетен ден!

Стефан Стефанов
19.04.2011 GBBG

Хляб

Хляб

Нощвите на баба са бели
Тази нощ е месила хляб
Пещта е опалила рано
И сладко ухае на хляб
На масата вече сме всички
Молитва над новия хляб
Когато сега го преглъщам
Си спомням домашният хляб
На баба поклон на ръцете
Замесили чудния хляб
На нея поклон на сърцето
Дарила ме с истински хляб
Не ще да забравя и меся
В нощвите и моя си хляб
Със него да може синът ми
Да вкуси от чудото хляб

Стефан Стефанов
31.03.2011 GBBG

искане

искане

горещият гръб на разголено лято
крилете вълшебни на волното ято
отблясъка страстен на чистото злато
две думи любовни написани слято

отвара на извор роден в планината
ухание диво на билки в полята
мрежеста сянка на клони в гората
гребен разпенен коронясал вълната

мистични напеви на песни вековни
скалисти усои на пропасти ловни
тътен и слава от битки чутовни
възхвали и химни със знаци съдбовни

вихрушки и преспи градушки и хали
цветя пъстроцветни навред разцъфтяли
дървета вековни на гръм устояли
сладко от устни – устните яли

блеснали погледи търсещи риска
морето което гальовно се плиска
сърцето което в любовта се притиска

всичко от мене Той тихо поиска

Стефан Стефанов
29.03.2011 GBBG

Хералдика

Рожден ден

Етюд

Етюд
Понякога денят лежи,
като изгубен на пианото.
Поглежда ме с безброй лъжи
и се почесва с крак през рамото.
Дори от мекия фотьойл
подушвам тежките му облаци,
разбърканото му лице
и смеховете по прозорците.
По улиците ме следи
и влиза с мен във кафенетата.
За миг на четири очи
не ме оставя със надеждата.
А щом до нейната снага,
допра аз устните напукани,
във водопада на страстта
безсрамно хвърля куп илюзии.
От уличният музикант,
от пейката на парк през зимата,
от яркият витринен стан,
от шум на байк и код – пресилено.
Изгражда той перфектен план
и води ме в потайно студио,
да разиграваме етюд
за котарак, бохем и музите.
Стефан Стефанов
11.03.2011 GBBG

На Donne Da Canto

8 март

Честит празник!

Жената е покана за щастие!
Бодлер

Блаженство

Блаженство

Пеперудено утро
Изумруден разкош
Няма никакви мисли
Само радост и мощ

Куп отблясъци нежни
Светлини и лъчи
Топлина белоснежна
Пъстроцветни дъги

Непомръдва покоят
А кристали звънят
Химн от щастие ново
Композира денят

Всяка клетка е пълна
Всеки поглед блести
Всяко стръкче прославя
ТЕБ с блажени сълзи

Стефан Стефанов
06.03.2011 GBBG

Плитка

Плитка

Небрежно метната, през рамо плитката,
тежи на крехкия кристален гръб.

Отдавна следвам я, но те извиват се -
змии преплетени по теб пълзят.

И аз напивам се от дъх на спомени,
жита разискрени пред мен кръжат.

Посягам с устните, но вместо змиите,
целувам спомени, а те горчат.

Ела магьоснице със плитка рижава,
залей мечтите ми със цветове.

Отдаден търся те, но не във спомени.
Ще кажа думите, ще спра море.

Разплитам плитката и пускам спомена.
Държа момичето, а то жена.

Остават белези от страст и помисли.
Нахапан целия всред ръж лежа...

Стефан Стефанов
13.02.2011 GBBG

На совата...

На совата безкрайното око
поглъща жадно светлината нощна.
Премерен звън остана вцепенен.

Стефан Стефанов
11.02.2011 GBBG

Прекрасни са...

На Велина Иванова

Прекрасни са очите им издърпани -
от молива, до нежния предел...
Пристанищата винаги са в плен!

Стефан Стефанов
11.02.2011 GBBG

Нов църковен сайт на храм "Свети Николай", с. Поповци

churchsvetinikolaypopovci - https://sites.google.com/site/churchsvetinikolaypopovci/

Свети Николай

Русият ангел на име Божидара

alt=""id="BLOGGER_PHOTO_ID_5560255430600984306" />

Русият ангел на име Божидара

Малкият брат на Божидара се оплаква на майка си, че всяка вечер сънува кошмари и не може да спи.
Майка му го успокоява:
- Ти си кръстен и имаш ангел пазител, той е винаги с теб и няма от какво да се страхуваш.
Тогава Божидара прекъсва майка си и добавя:
- А ако ангелъ ти пазител случайно го няма, Бог e навсякъде!
- От къде си чула това? – Пита я майка й.
- Отникъде, аз си го знам още откакто съм се родила. – Отговаря шестгодишният рус ангел!!!