30 декември, 2013
21 декември, 2013
03 декември, 2013
Дали
Серые надежды,
Серые погоды,
Серые печали.
Я увожу нежность,
Я увожу силу,
Я увожу дали.
Почему-то страшно,
Почему-то больно,
Почему не ждали?
Я берусь за стремя,
Я берусь за шею,
Я берусь за дали.
Нет их на исходы,
Нет их на уводы,
Нет их на вокзалы.
Я лечу на звезды,
Я лечу на небо,
Я лечу и вдали.
Стефан Стефанов
30.11.2013 GBBG
28 ноември, 2013
Бяло
Препуска бялото по меките извивки
на снега.
Небесните кристали, мозайки
ослепителни редят.
Невинност, е думата, която търси звук да се покаже,
Но няма сили да се пребори с
безкрайната исихия на зимната печал.
От студ е царството на севера
градено с векове.
И само полярната лисица знае в
него как да изгнезди живота.
Какво върховно матине в мансардата
наречена покой.
Предавам се, за да си върна свободата!
Стефан Стефанов
28.11.2013 GBBG
27 ноември, 2013
Присмяло сей моме на яболче
по народна песен
Присмяло сей моме на яболче.
Присмяло сей то.
Ти си бело, бело и цървено,
Но сама на листо.
Я ме гледай како сум порасло.
Я ме гледай мо.
Че сум бело, бело и цървено,
По цялото снаго.
Дал да береш, дали да мирисаш,
Дал да гледаш мо?
Не ще свърша, няма да пунгисъм,
Я сум моме мо!
Стефан Стефанов
25.11.2013 GBBG
25 ноември, 2013
23 ноември, 2013
19 октомври, 2013
19 септември, 2013
18 септември, 2013
16 септември, 2013
Далян
На Резово в Даляна да те срещна,
Закътан и потаен частен клуб.
Реката и морето са отсреща,
Гората крий го в незаконен кът.
Рибари само там го обитават
Със черни и солени старини.
Те пеят песни, чашите припяват
И спират се заслушани вълни.
На Резово в Даляна да ти срещна
С ръце въжета, възли самота
И мрежата си с кръпки, но гореща
Да метна гола върху лудостта.
Стефан Стефанов
15.09.2013 GBBG
03 септември, 2013
Сянка
Изрязана
с костура от чаршия
На
сянката най-черната снага,
Протегна
се изви прекрасна шия
Преструвайки
се силом на дъга.
Там
гълъби, взривени на площада,
Избухнаха
със хиляди крила,
Но
тази бомба, безконтролно млада,
Превърна
се в безбройни хвърчила.
А старците
във двете кафенета
Допиваха
горчилката живот.
Отдавна
спрели личната вендета,
Поддържаха
разклатения свод.
По
долу малко, сладоледът ляга
Във
чудото на детските хвалби.
Гълчавата
по всички ъгли бяга -
Звънтящи
думи, смях и веселби...
Чак
най-накрая, най-прекрасни идват
По
тъмното блестящите очи.
С преизобилна
щедрост те разпръскват
Живот,
наслада и безброй лъчи.
На
лунна светлина тя пак е тука,
Но
пуст е вече призрачният свят.
Играе
си със покрива, с капчука...
Но
няма вече нито капка цвят.
Единствено
на влюбените пада
Притиснати
на пейката в нощта.
Но
те се сливат във една монада.
На
кой му трябва сянка в любовта?
Стефан
Стефанов
03.09.2013
GBBG
01 септември, 2013
30 август, 2013
29 август, 2013
Оптично светотатство
Полата
й оптично светотатство
За
миг превзе размирния площад.
Потрепна
само и взриви богатство,
Събирано
в безценния квадрат.
Изплашена
на сянката снагата
Сама
се скри в настръхналия хлад.
Полюшна
се и в този миг тъгата
Пропя
с възторжен истеричен лад.
Фонтани,
кафенета и витрини
Се
подредиха като на парад,
А статуите,
същи монахини,
Загърбиха
останалия град.
И слънцето
и вятърът в единство
Извършиха
прозрачния обряд.
Полата
й развихрено моминство
Възнесе
се в един по-хубав свят.
Стефан
Стефанов
29.08.2013
GBBG
23 август, 2013
Пиянство
От
дълго време я преследвам,
Но
тя извива се така,
Че
бялата й мека нежност
Не
стига моята ръка.
Усмивката
й е сияйна.
Смехът
й бисерен на вкус.
Но
пази къдравата тайна
И плажът
е до голо пуст.
Не
мога в нея да запаля
На
кладата свирепостта.
Тя
не ми вярва, нито страда,
А ме напива със сълза.
Стефан
Стефанов
23.08.2013
GBBG
Сол
Солта
е ценна като всичко бяло.
За
нея са се водили войни.
Дори
кошутата с пределна нежност
Във
нея впива устни и мечти.
За
нея няма граници, прегради,
Забрани
тежки, скупчени врати.
По
пътища вълшебни и горещи
В пустинята
като река струи.
За
нея се преместват планините.
Дори
морето се превръща в прах.
С
едничка безподобно сладка мисъл,
Във
рана да я сложат – пълен крах!
Стефан
Стефанов
23.08.2013
GBBG
22 август, 2013
21 август, 2013
Без обувки
На
кой са му притрябвали обувки,
Затворени,
със връзки при това?
Не
може ли, щом вече си по дупе,
Да
шаваш с пръсти даже на крака?
Каква
наслада само, да те следва,
На
пясъка седефеният под.
Трънаци
да си шепнат с ходилата
И те
да вият също кат койот.
А щом
като се сдуят уморени
От
преходите по рида свещен,
Да
ги накиснеш във води прозрачни
На
извора до болка изстуден.
Стефан
Стефанов
21.08.2013
GBBG
20 август, 2013
Късен следобед
Предвид
на късния следобед,
Не
си го сложих на сърце.
Да
легна в меката постеля
За
мене беше по-добре.
Но
то се случи и понятно,
Не
бях готов да е така.
Додето
мигна и готово,
Държеше
моята ръка.
Не,
нямаше къде да ида.
Да
стъпя с босите крака.
Дори
изпитах безтегловност,
Люлееща
ме под дъга.
Когато
сетне се опомних,
Бе
малко късничко за мен -
Успяла
беше да придума,
Дори
сърцето ми на плен.
Стефан
Стефанов
20.08.2013
GBBG
Спомни си
Напивам с устни на икона
От
страстната Христова кръв.
Приемам
всичко за възможно,
Дори
да падна мигом пръв.
И
празнично е във душата.
Струи
радостотворен плач.
Притискам
здраво до сърцето
Съкровище
без капка здрач.
А
то ме кара да си спомня
Забравените
с векове
Пресъвършени,
безподобни,
Държавни
Божи светове!
Стефан
Стефанов
20.08.2013
GBBG
18 август, 2013
Не казвай нищо
Когато
давам става малко чудо.
Въпроси
парят нечии уши.
Брилянтни
мисли спъват се по светло.
Червилото
предателски мълчи.
На
мачтата простряно е прането,
А
тя на кила само по снага...
Не
сипвай Узо право във сърцето.
Надбягват
се кошути по снега.
Изчистени
до блясък са платната.
Фамозни
битки водят планини.
Не
казвай нищо, даже да е лято.
Кубински
пури палят и жени...
Стефан Сгефанов
17.08.2013
GBBG
16 август, 2013
Безсмислено стихотворение
Препива царството
със пищни
свади.
Поръбените чувства
не кървят.
От злато
са на
времето листата.
Глави допрели
язовците спят.
Мотае се
безцелно хоризонта.
Маслината не
дава капка
сок.
Кое е
толкоз важно
да си
спомни,
Че клетото
сърце направи
скок?
Завързана във
кърпичка на
възел
Безценната душа
прилежно спи.
По снежно
време кожата
е ценна.
Огромни стават
детските очи.
Стефан Стефанов
16.08.2013
BGGB
14 август, 2013
24 май, 2013
На 22. май 2013 г. в читалнята на ДА - Габрово, бяха връчени благодарствени грамоти на дарителите на архива.
Заедно с другите отличили се в това родолюбиво дело, грамота получи и протойерей Стефан Стефанов.
От своя страна, отецът подари екземпляр от новата си книга "ХРАМ СВЕТА ПАРАСКЕВА ВРАНИЛОВЦИ" на всички присъстващи.
Заедно с другите отличили се в това родолюбиво дело, грамота получи и протойерей Стефан Стефанов.
От своя страна, отецът подари екземпляр от новата си книга "ХРАМ СВЕТА ПАРАСКЕВА ВРАНИЛОВЦИ" на всички присъстващи.
Излезе от печат петата книга от поредицата на отец Стефан посветена на храмовете, параклисите и манастирите в Габровска духовна околия. Заглавието на книгата е "ХРАМ СВЕТА ПАРАСКЕВА ВРАНИЛОВЦИ".
Книгата бе официално представена на 19 /неделя/ май 2013 г. в храм "Света Троица" - Габрово от 10.00 ч. след неделната Света литургия.
Всички пожелали да се сдобият с книжното тяло, получиха безплатен екземпляр.
Специални благодарности на наследницата на първите свещеници в храма и свещеническата щерка Боянка Стефанова, пожелала написването на тази книга и най-много допринесла за осъществяването на това богоугодно дело.
Книгата бе официално представена на 19 /неделя/ май 2013 г. в храм "Света Троица" - Габрово от 10.00 ч. след неделната Света литургия.
Всички пожелали да се сдобият с книжното тяло, получиха безплатен екземпляр.
Специални благодарности на наследницата на първите свещеници в храма и свещеническата щерка Боянка Стефанова, пожелала написването на тази книга и най-много допринесла за осъществяването на това богоугодно дело.
26 април, 2013
30 март, 2013
Дните
Безпризорни
са дните
Безответен
смеха
Малко
пъргаво жито
Сръчен
сърп на луна
На
мечтите в безкрая
На
звездите в праха
Шляпат
боси копита
Пее
волна душа
Непонятно
начало
Пъстро
цвете с крила
Безметежие
бяло
Лековити
слова
Премирени
със мрака
И загърнати
в стих
Насред
късното лято
Лягат
в погледа тих
Стефан
Стефанов
30.03.2013
г. GBBG
Абонамент за:
Публикации (Atom)