Прилича
на змия, но е вълна –
Стояща
и опасваща кристала,
Трептяща
с безподобна честота,
Носителка
на звукова възхвала.
Мантрите
й – пеещи сърца,
Камъни
повдигат, спящи будят
В спиралните
градини на страстта,
Чакръците
ни непрестанно нудят
Да
се въртят във танци без предел,
Завихрени
от непонятно чудо.
Притихвам
на самия вододел –
Аз
риба съм и плувам тихо лудо.
Стефан
Стефанов
28.02.2020
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар