Пендари

Пендарите на баба зажадняха

Да ги докосне нечия ръка.

Жално ми се молят и проплакват:

Търси жена със дъхава душа.

Снагата й да бъде като вятър,

Носията й зарна светлина.

Та окичи я с наще жълти тайнства

И забули с червена пелена,

Да знаем ний, че имаме стопанка,

А ти юнак, - алтънена съдба.

Стефан Стефанов

20.02.2020 ГББГ