Заоблено, бяло,
Искрящо, лъчисто,
Дъхът подновява
Почти до сребристо.
Разсипано щедро
От ледено сито
Със нежност завива
Обичното жито.
Над всичко разпъва
Неземна премяна
От куполи снежни
В безкрайна поляна.
Не е ръкотворно
Бялото чудо.
Разтварям се в него –
Сърцето е лудо.
Стефан Стефанов
11.02.2020 ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар