Обичам
хора с бели стъпки,
Потънали
във тишина,
Обсипани
със бели мисли
И скреж
по розова уста.
Но
трудно ги намирам – зная,
Живеят
във пределен свят,
Дъхът,
във който се превръща
В игли
на леден водопад.
Към
тях полека приближавам
И бавно,
бавно вледенен
Следи
оставям – не забравям –
Да
дойде някой и при мен.
Стефан
Стефанов
06.02.2020
ГББГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар