Зовът на бялото

Бялото заветно ме беляза

С бели мисли, бяла красота.

Бяла котка ходи по перваза.

Бяла кожа шепне ми ела.

Ненасита кара ме да газя

Из безкрайна снежна красота

И дълбоко някъде да пазя,

Трите букви шепнещи ела.

Все по-близки стават дъховете,

Избуяли в бяла красота.

Все по-сладки стават ледовете,

Топящи се от стонове - ела.

Стефан Стефанов

27.02.2020 ГББГ