Връзка

Все още връзката със дядо ми е силна –

Звъни косата му във моите ръце,

Тревата ляга, тежка и обилна,

Уханна свежест плисва ме в лице.

 

Слънцето е спряло и ме гледа.

Отпиват капчиците пот лъчи.

Поляната е дълга и метежна.

А кръстът ми върти ли се, върти…

 

Дъгите, част от вечната спирала,

Обграждат ме в кобалтовата шир.

Замахвам щедро, ето и награда –

Душата ми намери своя мир.

 

Стефан Стефанов

30.10.2020 Чавей

Ключар

 

 

Ключар – най-безполезната професия, защото досега нито един майстор не е успял да направи ключ, с който да се отключат портите на Небесният Йерусалим.

 

Стефан Стефанов

26.10.20 ГББГ

Капитан

 

 

Със сянката си легна безпризорна.

Повя го хлад и бриз му се яви,

Ухаещ на метличина придворна,

Закичена във слънчеви коси.

 

Добре, че беше вече икиндия

И някак си престърга се деня,

Та плачеше като за по ракия

На рамото на топлата река.

 

Нататък беше лесно и познато,

Морето му изпрати армаган:

Безброй платна обвеяни богато,

А той единствен техен капитан!

 

Плаването беше безпощадно,

Сред хилядите морски ширини,

Развели гриви като за прощално

С моряка стар и всички мирни дни…

 

 

Стефан Стефанов

26.10.2020 ГББГ

Тебеширен човек

 

 

Тебеширен човек ме посрещна,

Уж рисуван от малко дете,

Но къде са очите от нежност

И къде е любящо сърце?

 

Заоглеждах се, бяхме самички:

Тебеширът на пода пред мен,

Бе изпуснал червената нишка

На изящният жизнен гоблен.

 

Стефан Стефанов

26.10.2020 Габрово

Време за мъгла

Лепнат капчици

По фината ми кожа -

Време за мъгла.

 

Стефан Стефанов

10.10.2020 Чавей

Твърде много очи

Докато ме гледаше

Тя няколко пъти смени цвета на очите си,

Големината на гърдите си

И дължината на краката си.

 

Бе сигурна, че е за мен,

Но не бе уверена доколко?

 

След известно колебание обаче, -

Захвърли всичките си очи,

Всичките си гърди,

Всичките си крака

И скочи при мен в дълбокото,

Само по майчина премяна.

 

Дълбокото беше съгласно.

Аз също.

 

Стефан Стефанов

11.10.2020 Чавей

Спомен за топлина

Топлата истина

Бързо изстина,

Стана кораво парче,

Много студена,

Режещо синя,

Нож за лъжовно сърце.

 

Стефан Стефанов

10.10.2020 Чавей

Безстонен

 

Времеви потоци ме понасят

Към манистосините очи.

Гмуркам се във вира необятен,

Чупещ слънчевите клонести лъчи.

 

Там на воля се изгубвам мирен

Във вихъра на лудата вода

И намирам, че лежа безстонен

Върху кожа, шоколад и топлина.

 

Стефан Стефанов

10.10.2020 Чавей

Мъгла

 

 

От Севлиево

Мъглата се довлече –

Лепкава съдба.

 

Стефан Стефанов

09.10.2020 Чавей

Историята на един шал

 

Завих се с шал, тъкан от късни нощи,

В спиралата на Фибоначи вплетен.

 

Сънят ми беше тежконаркотичен,

Дъхът ми непонятно нежен, нежен.

 

В часът на Бога всичко се отключи,

Жадуваше за хиляди молитви.

 

Крилата ми потрепнаха неволно,

А миговете спряха идентични.

 

Престорих се на котка и докоснах

Златната небесна кавалкада.

 

И бавно чезне моята граничност

В любовната Ти безпределна клада.

 

Стефан Стефанов

04.10.2020 Чавей

Звездите играят

 

Звездите играят – немирни деца.

Гонят се, скачат, пият вода.

 

Крият се в мрака. Творят звездопад.

От време на време устройват парад.

 

Звездите играят, но спомнят за мен.

Заря ми даряват, нали съм им фен!

 

Стефан Стефанов

02.10.2020 Чавей