Тебеширен
човек ме посрещна,
Уж
рисуван от малко дете,
Но
къде са очите от нежност
И къде
е любящо сърце?
Заоглеждах
се, бяхме самички:
Тебеширът
на пода пред мен,
Бе
изпуснал червената нишка
На
изящният жизнен гоблен.
Стефан
Стефанов
26.10.2020
Габрово
Няма коментари:
Публикуване на коментар