Историята на един шал

 

Завих се с шал, тъкан от късни нощи,

В спиралата на Фибоначи вплетен.

 

Сънят ми беше тежконаркотичен,

Дъхът ми непонятно нежен, нежен.

 

В часът на Бога всичко се отключи,

Жадуваше за хиляди молитви.

 

Крилата ми потрепнаха неволно,

А миговете спряха идентични.

 

Престорих се на котка и докоснах

Златната небесна кавалкада.

 

И бавно чезне моята граничност

В любовната Ти безпределна клада.

 

Стефан Стефанов

04.10.2020 Чавей