Времеви
потоци ме понасят
Към
манистосините очи.
Гмуркам
се във вира необятен,
Чупещ
слънчевите клонести лъчи.
Там
на воля се изгубвам мирен
Във вихъра на лудата вода
И намирам,
че лежа безстонен
Върху
кожа, шоколад и топлина.
Стефан
Стефанов
10.10.2020
Чавей
Няма коментари:
Публикуване на коментар