Капитан

 

 

Със сянката си легна безпризорна.

Повя го хлад и бриз му се яви,

Ухаещ на метличина придворна,

Закичена във слънчеви коси.

 

Добре, че беше вече икиндия

И някак си престърга се деня,

Та плачеше като за по ракия

На рамото на топлата река.

 

Нататък беше лесно и познато,

Морето му изпрати армаган:

Безброй платна обвеяни богато,

А той единствен техен капитан!

 

Плаването беше безпощадно,

Сред хилядите морски ширини,

Развели гриви като за прощално

С моряка стар и всички мирни дни…

 

 

Стефан Стефанов

26.10.2020 ГББГ