Връзка

Все още връзката със дядо ми е силна –

Звъни косата му във моите ръце,

Тревата ляга, тежка и обилна,

Уханна свежест плисва ме в лице.

 

Слънцето е спряло и ме гледа.

Отпиват капчиците пот лъчи.

Поляната е дълга и метежна.

А кръстът ми върти ли се, върти…

 

Дъгите, част от вечната спирала,

Обграждат ме в кобалтовата шир.

Замахвам щедро, ето и награда –

Душата ми намери своя мир.

 

Стефан Стефанов

30.10.2020 Чавей