Той
за пръв път виждаше човек, който да се страхува толкова много от любовта.
Както
физическото тяло се нуждае от: въздух, вода и храна за да живее и да бъде
щастливо, така и душата се нуждае от любов за да живее и да бъде щастлива,
защото тя, любовта е нейната истинска същност.
Но,
когато той ѝ поднесе на тепсия безусловната си любов, тя умря от страх, избяга
и се скри в миша дупка. Това разбира се бе доста забавно, но и по човешки малко
тъжно, защото никой до сега не е печелил битка с любовта, още по-малко
войната с нея, а за криене въобще да не говорим. Рано или късно, всеки бива намерен
от любовта и безпощадно разкъсан от нея.
Тя
обаче продължи да бяга и да се крие, може би защото имаше дълги–предълги крака
и не знаеше какво друго да прави с тях?
Може
би!
Стефан
Стефанов
19.06.2021
Чавей
Il
palazzo
del
gatto
infinito
Няма коментари:
Публикуване на коментар