Всред бурята

 

Полека се събират небесата.

Престоренонебрежно си пълзят.

Прогонват слънцето, чернее вятър...

Къде са тръгнали? Защо не спят?

 

Завземат вече всичките посоки.

Просторите изпълнени са с тях.

Предели нямат техните въпроси.

Говорят си, но аз не чувам смях.

 

Най-после са готови и се почва,

Спектакълът, гръмовно възвестен.

Не, няма да отстъпя, аз съм порив,

Всред бурята върховна възхитен!

 

Стефан Стефанов

04.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito