Степени на пренасяне

Настоящата история ми бе разказана от главната героиня и това е достатъчно основание да приема нейната неподправена истинност.

Ето я и нея:

Като мома за либене се залюбих с един ерген от съседното село. 

По Балкана е трудно поселищата да се нарекат села, защото се състоят от няколко къщи и по-скоро приличат на колиби, но да се придържаме към оригинала.

Между двете села тече спокоен поток или малка, но буйна рекичка, в зависимост от сезона и дъждовете. Тя може да се прецапа на две-на три с боси крака, или да се премине по нарочно поставени камъни, но моят левент не даваше и дума да се изрече за това да си мокря краката – грабваше ме на ръце и ме пренасяше през реката като перце. За една година, докато му пристана, голямо пренасяни падна насам-натам.

После дигнахме сватба и тогава бе последното пренасяне на ръце, придружено от викове, врекове и смехове от страна на всичко разбиращите сватбари.

По-сетне, когато исках да отида на гости при мама, мъжът ми вече ме превеждаше по камъните през реката хванал ме за ръка.

Мина-не мина, изтърколи се една година и аз пак поисках да отида на гости при мама:

Ами върви – каза той!

 

Стефан Стефанов

06.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito