Гора

 

Гората ме обгражда постепенно.

Превзема ме – въобще не е въпрос:

Да ме притисне с войните си снажни,

Застанали около мен на пост

И да погълне къщата ми странна

Във джунглата на свойта древна мощ.

Предавам се, не искам да воювам,

Прегръдка искам от зелен разкош

И радостен до сълзи за заспивам

Във пазвата на товойта свята нощ!

 

Стефан Стефанов

23.06.2021 Чавей

Il palazzo del gatto infinito