Сухата чешма

 

Тя чакаше сама при „Сухата чешма“.

Моравата бе ширнала зелено.

Какъв разкошен ден: слънце, синева,

но в менците бе празно и студено.

Та кой ли ще напий таз призрачна вода, –

имане между двама неделено.

Отново е сама при „Сухата чешма“.

Моравата ѝ каза: прекалено!

 

Стефан Стефанов

26.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Той не може без нея

 

 

Той без Милена не може

да легне в тясното ложе.

 

Само се с нея повива,

повива още завива.

 

Само се с нея опива

и после сладко заспива.

 

Че ѝ се кожа усеща

като жарава гореща, -

 

гори изгаря, не трае,

дорде го хептен омае,

 

уж с нея да се отмори,

а то ми вече зазори!

 

Стефан Стефанов

24.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

МИСТИКЪТ И НИМФОМАНКАТА

 

                

 

Здравейте. Не откривам нищо. Всичко винаги е било знайно.

Но историите си заслужават.

На земен план противоположностите се привличат. Но на духовен се привличат подобностите.

Сега възприемам всеки човек като: интелигентно, етично, разумно, осъзнато и духовно същество и съм обграден само с такива. Нещо повече, срещам само такива. Но не винаги е било така.

Като силно вярващ, мразех комунистите от все сърце. Те бяха олицетворение на мракобесието. Пълни атеисти, богоборци и човеконенавистници – самото въплътено злото. Имах това право.

Напълно естествено и те ми отговаряха със същото, и то в по-голяма мяра, виждайки в мен: мракобесника, абсолютно заблудения и безнадеждно отчаян враг.

По време на студентстването ми в Духовната академия те не пропускаха и ден, спираха ме за проверки в центъра на столицата, по която и затънтена уличка да минавах. Ненавистта и от двете страни бе тъй явна и брутална, че убийството направо бе начертано в очите ни.

Те с удоволствие биха ме пратили в небитието, ако бяхме се срещнали няколко десетилетия по-рано. А аз с радост бих ги изпратил при Създателят, срещу, когото те се бореха,  утвърждавайки на всеослушание, че Той не съществува.

Но това се промени в един единствен миг.

Разхождахме се с моята духовна сестра – нимфоманката – покрай НДК. А там с автобуси от цялата страна бяха докарани, за поредния им конгрес, десетки хиляди комсомолски активисти, бъдещи членове на партията, бъдещи привилегировани членове на осакатеното ни общество.

Автобусите бяха безкрайна редица, а в тях те: облечени в сини ризи и червени вратовръзки. Абсолютен хитлерюнген.

Гледаха ни през прозорците на автобусите, както затворените в аквариум рибки гледат волно летящите в простора птици.

Още тогава осъзнах, че гледката е потресаваща. Умрелият от глад, брадат и дългокос студент мистик и напращялата му от страст духовна сестра, пореха въздуха на свободния щастлив живот около притихналото множество конформисти, очакващи бъдещи блага. Завистта, самосъжалението и тихата тъга в очите на тези момичета и момчета, осъзнаващи в този момент истината за собственото си битие, промени всичко.

Започнах да ги разбирам, да ги съжалявам и да ги окайвам.

Веднага и те ми отговориха със същото.

Бе невъзможно да си намеря свястна служба с тази моя диплома, но колкото пъти отивах при първия в града, да му държа сметка за това, той толкова пъти ми намираше служба по-мой вкус, без допълнителни уговорки и задни мисли. Явно съжалението и милостта вземаха връх над партийните директиви.

        Но и това мина, и се появи тя - Любовта.

Вече не ги съжалявах и окайвах, а ги обичах, както и Христос враговете си. Взех ги във вечерните си молитви и ето:

Той дългогодишният член на партията, комунистът и неверник ми даде дъщеря си за жена. И направи това с явна радост, и без никакви въпроси, и условия, сякаш дълго бе чакал точно мен – мистикът, който не прави никакъв компромис нито с вярата си, нито с етиката си.

Та ето ме сега, обграден само от обичащи човеци.

Слава Тебе Господи, слава Тебе!

П п

А, нимфоманката ли? Тя продължи периодично да се омъжва. Нали има право на пет „законни“ църковни венчила.

 

Незаспиващият

07.01.2019

 

 

Блазе на мома Милена

 

Милено, либе хубаво,

хубаво, още любаво.

Много си либе омайно,

но си ми никак незнайно

за тази пуста постеля,

за тези нощи под козяк,

за тези тъмни тъмници.

Я ми се моме Милено, 

постегни малко, натъкми,

че си ми къща подреди

и си ми маса нареди.

Да дойда ази от странство,

че да те с дари насипя:

злато, коприна, маргарит,

сърма и друга премяна,

коя, от коя по-скъпа,

по-скъпа и по-лепотна.

Че да се с тебе погалим,

само по огън остали

във тъз ми нощна тъмница.

Че да си викаш на воля

дорде петлите пропеят.

Та цяло село да чуе,                                       

да чуе, и да си каже:

Стефан се върна – аферим,

блазе на мома Милена!

Стефан Стефанов

19.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Относно психотерапевтите

Дядо ми е най-добрият психотерапевт на Габрово и на прилежащите му Североюжни Българийки. Е, и аз не си падам по-долу! Но думата не е за това. Тя е съвсем за друго.

А то е, че щом дядо ми каже за някой, че е идиот, то, той е точно такъв.

И ако не е тайна, за кого казва, че е идиот, дядо ти?

Ами за всички чедо, за всички!

Стефан Стефанов

Чавей 

19.03.2023

Люлчина песен

Люлчина песен за теб,

мое дете неродено,

пея, незнайно защо

в нощите тъмноголеми.

Тя се полюшва, звъни

в чистия лад на мечтите.

Търси те мое дете -

иска със теб да скита.

Тихичко, нежно звучи -

песен от обич нескрита.

Относно екологията

 

До сега не бях се замислял, но и това стана.

Осъзнах, че котката ми пикае безцеремонно и безсанкционно из двора ми.

Котко, защо го правиш? – отправих ѝ строго запитване аз.

Защото съм зелена. – каза тя през мустаци: а ние зелените сме за екологията. Защото какво сме ние котките без екология? – запита тя сама себе си, и сама си отговори: едното голямо нищо.

Това ме порази. Наистина котката ми беше зелена и екологично радикално настроена. Взех твърдо решение да последвам примера ѝ, и започнах гол да пикая из двора си. По някое време комшиите ме забелязаха и се разврякаха, че съм пикаел из двора си гол, и съм смущавал, и нарушавал патриархалния селски бит.

Отговорих им, че съм зелен еко активист, но те веднага ме парираха с очевидното изобличение, че въобще не съм зелен, а само космат. Бяха прави. За да оправя нещата си купих зелен камуфлажен костюм за пикаене из двора, е и за нелегално рязане на дърва в гората, но главното беше пикаенето – зер, екологията на първо място, а чак после рязането на дървета.

Комшиите ми се примириха, защото и те си пикаеха из дворовете и режеха нелегално дърва, и то доста отдавна.

В заключение мога с гордост да заявя, че нашето село, от изостанало пасторално такова, се превърна в супернапредничавозеленоекологично.

А гората ли? Какво да ви кажа, намалява, но забележете - бая  екологично!

Стефан Стефанов

Чавей 18.03.2023

Засияване

 

 

Небето е чисто,

в сърцето е чисто,

виждам лицето ти

и го докосвам

с върха на пръстите.

Усмихваш се и засиявам.

Красиво, щастливо!

Благодаря!

         

Милена Милчева

18.03.2023 Плевен

Художникът на словото

 

Художникът на словото започна:

да дипли, да подрежда, да реди,

да вае и рисува свръхпрозрачна,

картина от безсребрени мечти.

 

Оказа се, че словото е също:

безвидно, безогледно същество,

живеещо единствено във него

и криещо се, уж, че вещество.

 

Картината бе в пъти непонятна,

нечувана, невиждана до днес.

Потресе всички - искаха разгадка!

Но той незнайно, тихичко изчез.

 

Стефан Стефанов

17.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Никой

 

 

Губя битката аз.        

Любовта побеждава.

Вече съм и пленен.

Първа помощ ми дава.

 

Как да свикна с това?

Как да кажа не ставам?

Тя целува ме пак.

Обезсилен оставам.                                     

 

Никой, никога, не

е печелил войната.

Любовта щом те спре

се предай на съдбата!

Стефан Стефанов

17.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Не чакай май

 

Не иска зимата да ни напусне.

Прегръща ни със студ суров.

Отвсякъде в ухото шепне:

Не чакай май – бъди готов!

Стефан Стефанов

17.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Относно Библиите

 

Дойде време за пост и аз го наченах. Ама котката ми не.

Котко, ти нямали да постиш ма? – отправих ѝ запитване аз.

Че откъде накъде!? – озъби ми се тя: в моята Библия пише друго.

Оказа се, че всека гад си има собствена Библия!

Ама пък то много гад, много нещо!

Стефан Стефанов

17.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Стига мъри Милено

 

 

Милено моме мъри,

топла погачо,      

стига си копа мъри,

стига си сея.

Стига си сея мъри,

стига си жъна.

Стига си жъна мъри,

стига вършея.

Я спри се мъри,

я премени се.

Че ми се фани мъри,

на туй ми оро.

На туй ми оро мъри,

вито превито.

Че да те грабна мъри,

ази от него.

Ази от него мъри,

както играеш.

Че да те скърша мъри,

като погача!

 

Стефан Стефанов

12.03.2023 Чавей           

Il palazzo del gatto infinito

Посвещава се единствено на Нея

 

Луната намекна, че вече е време.

Пътят бе дълъг, осеян с проблеми.

Очната линия потръпна, настръхна.

Но тя беше боса, млада, страхотна…

Хвърли се смело, не беше самичка,

във нея пулсираше малка душичка.

С припадъци, болки, дори до отмала,

пътя премина - роди се възхвала

на нейната майчина, чиста отрада,

от века редена, и в бъдното цяла:

мистичната същност на всяка жена -

ангел да бъде на тази земя!

 

Стефан Стефанов

10.03.2023 Чавей           

Il palazzo del gatto infinito

Божествен дар

 

Не мога да дишам.

Не мога да дишам от любов.

За да дишам,

за да оживея трябва да плача.

Но аз плача само от любов.

Няма мъка, няма тъга,

няма покруса в сълзите ми.

В тях има само любов.

И тя е толкова много,

че се превръща в река,

в космическа река разбира се.

Погледнете нагоре.

Сълзите ми са звезди.

Опитайте се да ги преброите.

Не можете нали.

А аз продължавам да плача от любов.

Нарича се радостотворен плач!

Стефан Стефанов

09.03.2023 Чавей      

Il palazzo del gatto infinito

Душата ми ме попита

 

 

Съвсем изневиделица, но напълно по обичая си, душата ми застана пред мен и ме попита:

-         Къде е Милена? Защо не идва? Кога ще дойде?

-         Милена няма да дойде. Тя ни напусна. – отговорих едва, едва аз.

-         Какво лошо съм ѝ сторила? – покруси се душата ми.

-         Нищо лошо не си ѝ сторила! – побързах да я успокоя аз.

-         Тогава ти!?

-         Ако е лошо да обичаш някого, да го уважаваш, да го разбираш, да се грижиш за него, да го правиш щастлив и радостен, то да, сторил съм го. Но нали знаеш – Милена е жена.

-         Да знам, но аз също съм жена и не те напускам заради това, че ме обичаш, уважаваш, разбираш, грижиш се за мен и ме правиш щастлива и радостна!

Разговорът не можа да бъде продължен – трудно се разбира какво казваш през порой от сълзи.

 

Стефан Стефанов

08.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Няма следи /бавен, още по-бавен блус/

 

Толкова много те обичам,

че спирам да дишам без теб.

Толкова много ми липсваш,

че нямам земя и небе.

Твоята приказна нежност

Вселената не ще ми даде.

Твоите ласки омайни

ограбиха безброй светове.

Ти ме доведе до предела

на върховната чиста любов.

Къде да те търся?

Няма вече следи нито зов!

Къде да те търся?

Няма вече следи нито зов!

 

Стефан Стефанов

07.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Каква прелест само

 

 

Той много обичаше жените. Жените знаеха това и му отвръщаха със същото, че даже и повече.

-         Защо? – попитах го аз.

-         Защото жените винаги са били много добри с мен.

-         Например?

-         Например, те винаги са късали с мен, за което съм им много благодарен.

-         Ама как?

        -   Ами тъй. Когато една връзка изгуби пламтящата си страст и великолепие, и вместо тях се появят досадата, и съжалението, то те, жените, винаги са ме избавяли от неблагодарното задължение да прекратя този вече жалък фарс. По този начин те ми спестяваха купища угризения на съвестта и тревожни очаквания за разразяващ се психохистеричен скандал.

  След това експертно обяснение аз, най-после разбрах, че жените обичат също и мен, и то много!

 

Стефан Стефанов

06.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Светкавична любов

  

Всеизвестният израз „Любов от пръв поглед“, тук съвсем не е на място, и затова е заменен с определението назовано от потърпевшият.

По комунистическо време, малцина избрани имаха право свободно да пътешестват из странство, а редкият шанс за другите бе като празник. Та на една от гарнитурите на младежкият ни национален отбор по футбол, се паднала честа, да прославя страната ни в престижен квалификационен турнир във Финландия.

Нашето момче, назнайвало малко английски и всичките му съотборници, и технически лица от екипа, го ползвали при пазарлъците си да продадат някоя и друга бутилка коняк, ракия, водка или уиски на зажаднелите финалкаши за по 60 марки.

При един такъв, бая завързан, разговор на наше момче с угрофинско говорещо местно момиче, се намесил като преводач и нашият млад, и много надежден национал. И по неговите думи, когато погледнал момичето в очите „го тряснала светкавицата“ т е моментално поразяващата сила на истинската, непонятна и всеизпепеляваща любов. Явно тя е била точно такава и за младата финка, защото после между двамата започнала любовна кореспонденция, която прераснала в няколко визити на наша територия от явно много заинтересованата ответна страна, и завършила с готови документи за брак и емиграция във финско.

Кое е било камъчето, което е обърнало летящият към семейно щастие любовен болид, няма да гадаем.

Но от тогава, та чак до сега, нашият прекрасен младежки национал е сам самичък в компанията на надутите си с топъл въздух футболни топки.

Стефан Стефанов

06.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito

Направено стихотворение

 

 

Правя всичко за теб.

Правя всичко за тебе:

колело, самолет,

даже правя ти бебе.

 

Правя чудни неща,

фокуси и магии,

и дори чудеса,

даже махам и стрии.

 

Непрестанно творя

и не спирам, не искам.

В бара даже пиян

с лед до късно се плискам.

 

И в колата на път

там все нещо припявам.

Все за теб се потя.

Тебе все си възпявам.

 

Преизпълнен съм аз

с твойте мисли и страсти.

Даже ходих на курс.

Правя вече и пасти.

 

Правя всичко за теб.

Правя всичко за тебе.

Припомни ми защо?

Май, че нямам си себе.

 

Стефан Стефанов

05.03.2023 Чавей

Il palazzo del gatto infinito