Студено ли

Все по на север бялото заспива.

На юг фиеста, цветна и красива.

Огромна мъка кара ледовете

Да плачат нощем, а в съня им цвете.

Високото се пери с бяла шапка,

Но се поти, по скулите му капка.

Студено ли, каква е тази дума?

Изтри я Пролетта с вълшебна гума.

Стефан Стефанов

31.03.2018 ГББГ

В шепите на Бог

Душата ми не скита безпризорна,

Тя винаги е в шепите на Бог,

Съгряващи я с благост животворна

За чиста вечност истински залог.

А полетът ѝ сякаш е наслада,

Разляла се всред звездна благодат,

По-свежа и от утринна прохлада,

Наричана от някой дивен свят.

Душата ми от дарове прелива.

В сълзи обляна, истински щастлива,

Разтърсена до крайния предел

От чудото на Твоята вселена,

От Тебе Боже тихо сътворена -

Не ще поиска никога раздел.

Стефан Стефанов

24.03.2018 ГББГ

На предела

Да, мога да отвърна с нежни ласки

На приказният пурпурен живот,

Сияещ страстно под божествен свод,

По-пъстър от шедьовър с чудни краски.

Не мога да наситя глад за още,

За повече божествени струи,

Изливащи от благодат лъчи,

В които къпя се с наслада ноще.

Съдбата ми така е отредена,-

Прегръдката ми да е мир, вселена,

Сторваща безпаметна премала.

Душата ми живее на предела

На границата там, на вододела,

Дишаща единствено възхвала.

Стефан Стефанов

23.03.2018 ГББГ

Дълъг и щастлив живот

Два съвета за дълъг и щастлив живот:
Първият "Не умирай!"
Вторият няма смисъл, ако не изпълниш първия.

Стефан Стефанов
22.03.2018 ГББГ

Неканеният

В края на есента, току в началото на зимата, в котелното ми помещение се настани незнайна чевръста гадинка. В началото тя пазеше радио мълчание при зареждането и паленето на котлето, но щом се убеди, че тези действия не са заплаха за нея, съвсем му отпусна края. Постепенно складираните в мазата ми запаси от орехи започнаха да изчезват в индустриални количества. Наглецът се угощаваше с тях дори в мое присъствие, явно за него не бях нито заплаха, нито авторитет. Звукът от трошенето на зимнината ми, идващ изпод кубиците дървения за огрев, трошеше иначе стоманеното ми самочувствие. Реших да приема предизвикателството и започнах интелигентен, организиран и целенасочен лов на самонастанилия се натрапник. Крайният резултат беше плачевен и много на нула за съквартиранта в парното. Нито отрови, нито капани, а най-малко котки запрени в котелното, доведоха до решаването на задачата. Тогава смених тактиката и започнах да надувам парното така, че вкъщи всички ходеха голи и едва дишаха от горещина. Стигна се до там, че в мое отсъствие домашните ми посред зима при -20 градуса отваряха вратите и прозорците на къщата със слабата  надежда, поне малко от малко, да се охладят. Това естествено не се случваше, заради двойната вътрешна и външна изолация на сградата. Както и да е, идеята ви е ясна, бях решил на всяка цена да свърша дървата и да се добера до наглия натрапник. Започна неистово състезание с пролетта, която явно ми се надсмиваше, пращайки ми депеши от кокичета, иглики и минзухари.

Да, бях близко, много близко, но трябваше да призная поражението си в деня, в който вече нямаше нужда от парно и изпод останалата купчина цепеници се чуваше само тишината. Неканеният си беше тръгнал, така както и беше дошъл - без предизвестие. Разрових дървата и под тях лъсна огромна камара от продупчени кухи орехи.

Е до новата зима незнайни ми приятелю.

Стефан Стефанов

21.03.2018 ГББГ

Синият стол

Синият стол ме приканваше

В него да седна – добре,

Но връхлетяха ме чайките

С дивият дъх на море.

Когато стъпих на борда му

Той така изтрещя,

Сякаш взривява се в бухтата

Мощна пенлива вълна.

В ритъм сърдечен поклаща се

Цялото звездно небе.

Бризът развява косите ми,

Някъде свири щурче.

Аз съм отвън на верандата,

Няма платна, такелаж

В синият кораб на детството

Липсва дори екипаж.

Как залюлява се столът ми

Щом усети вълна…

Няма да сляза от синьото,

Явно това е съдба!

Стефан Стефанов

20.03.2018 ГББГ

Снегояди

Снегоядите

излязоха на паша,

ненаситни са.

Стефан Стефанов

13.03.2018 ГББГ