На предела

Да, мога да отвърна с нежни ласки

На приказният пурпурен живот,

Сияещ страстно под божествен свод,

По-пъстър от шедьовър с чудни краски.

Не мога да наситя глад за още,

За повече божествени струи,

Изливащи от благодат лъчи,

В които къпя се с наслада ноще.

Съдбата ми така е отредена,-

Прегръдката ми да е мир, вселена,

Сторваща безпаметна премала.

Душата ми живее на предела

На границата там, на вододела,

Дишаща единствено възхвала.

Стефан Стефанов

23.03.2018 ГББГ