Забравена душа

Обувките ми пълни са с мечти.

Бразилката във мен върти бедрата.

А дядовият орех костелив,

Бележи ме със истинска позлата.

Прегаря извор, черното момче

В прахта заравя морните си длани.

От слънцето потеглят светове

На парещи прочувствени савани.

Препълва се сърцето ми със страст.

Крилата искат мощно да се реят...

Захвърлям всичко и остава тя -

Душата ми забравена на кеят.

Стефан Стефанов

08.03.2018 ГББГ